Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Не вярвай на нищо, което си видял на Всях светих.
— И други хора го видяха. Някои се уплашиха и избягаха. Мени и тия около него ходят като на тръни от няколко дни насам.
— Дивотии — изсумтя Маги отново. — Други новини? Може би си забелязал, че стоя в прожекционната зала или тук, на високото, където въздухът е разреден и на някои им тече кръв от носа. Това ми харесва в побъркания Фриц. Снима до полунощ, а аз редактирам до разсъмване. После спим зимен сън. Дългата зима свършва в пет следобед. Ние ставаме и сме готови за работа до изгрев-слънце. Може би също така си забелязал, че веднъж-два пъти в седмицата отиваме на поклонение в ресторанта, за да докажем на Мени Лайбър, че сме живи.
— Наистина ли той ръководи студиото?
— Че кой друг?
— Не знам. Но в офиса му ме обзема някакво странно чувство. Мебелите изглеждат неизползвани. Бюрото е винаги чисто, а на него има само телефон. Столът към бюрото е два пъти по-голям от задника на Мени. Сигурно би приличал на Чарли Маккарти, ако го заеме.
— Държи се като нает служител, нали? Заради телефона, предполагам. Всеки си мисли, че филмите се правят в Холивуд, но не е така. Този телефон има директна връзка с Ню Йорк и паяците. Мрежата им покрива страната и лови мухите тук. Те никога не идват на запад. Страхуват се, че ще видим какви са пигмеи. С ръста на Адолф Зукър.
— Лошото е — пак подех аз, — че бях до самата стълба, в гробището, заедно с този палячо, модел, кукла или не знам какво си под дъжда.
Ръката на Маги Ботуин трепна върху машината. Арбътнот замаха прекалено бързо на някой от отсрещната страна. Камерата показа създанията от другия свят, сбирщината от колекционери на автографи. Улови лицата им.
— Чакай! — извиках аз. — Ей там!
Маги уголеми образа на едно тринайсетгодишно момче на ролкови кънки.
Докоснах екрана с някаква странна нежност.
— Това не може да си ти — каза Маги Ботуин.
— Именно аз — старият, малък, добродушен глупчо.
Маги ме огледа за момент и пак се върна към времето отпреди двайсет години и октомврийския следобед с очакване за дъжд.
Ето го баламата на баламите, глупеца на глупците, най-щурия от щурите, неуспяващ никога да запази равновесие върху кънките си, обречен да се подхлъзне при какъвто и да бил трафик — дори този на жените пешеходци.
Тя превъртя назад. Арбътнот пак ми махаше през онзи есенен следобед.
— Арбътнот и ти… — каза тихо тя. — Почти заедно?
— Човекът на стълбата под дъжда? О, да.
Маги въздъхна и се зае с апарата. Арбътнот влезе в колата си и потегли към предстоящата само след няколко седмици катастрофа.
Гледах колата така, както трябва да я е гледал по-младият ми Аз от екрана.
— Повтаряй след мен — каза тихо Маги Ботуин. — Нямало е никой на стълбата, не е валял дъжд и ти никога не си бил там.
— … никога там — измърморих аз.
Очите й се присвиха.
— Кой е тоя образ с палтото от камилска вълна до теб? С разрошената коса и огромния фотоалбум подмишница?
— Кларънс — отвърнах аз и добавих: — В момента се чудя, точно тази вечер се чудя дали е жив.
Телефонът иззвъня.
Фриц се задъхваше истерично.
— Идвай веднага. Раните на И.Х. са още отворени. Трябва да завършим всичко, преди да му е изтекла кръвта!
Маги ме закара до площадката.
И.Х. чакаше до жаравата. Когато ме видя, се усмихна, затвори красивите си очи и ми показа китките си.
— Но кръвта е като истинска! — извика Маги.
— Почти няма измама — отговорих аз.
Гроц се бе заел с гримирането на лицето. След последното мацване по клепачите И.Х. изглеждаше трийсет години по-млад. Гроц отстъпи, за да се наслади на постижението си.
Погледнах лицето на И.Х. От него се излъчваше спокойствие, докато от китките му се стичаше гъст, тъмен сок. Лудост! — помислих си аз. Ще умре по време на снимките!
Но филмът трябваше да се съобразява с бюджета, нали? Тълпата пак взе да се събира, а д-р Филипс се наведе да огледа святата течност и кимна утвърдително на Мени. Все още във вените течеше някакъв живот. Да го използваме!
— Готови ли сте? — извика Фриц.
Гроц отстъпи назад от жаравата, между две девствени весталки. Докторът застана като вълк на задни лапи, с език между зъбите и ококорени, подвижни очи.
Докторът? Гроц? Те ли са истинските шефове на студиото? Те ли сядат в креслото на Мени?
Мени се загледа в жаравата. Копнееше да мине по нея и да се обяви за Цар.
И.Х. стоеше по средата, вглъбен в себе си. Лицето му бе толкова красиво и бледо, че от хубостта му ме заболя сърцето. Тънките му устни се раздвижиха, припомняйки си чудесните думи, изречени от Йоан и предадени нему чрез мен.