Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Разнесе се някакъв странен звук, наподобяващ крясъка на тюлен. И.Х. бе отметнал глава назад и се задъхваше от смях:
— Хубава реч за един страхливец!
— Не ме предизвиквай, господинчо! Пази себе си, а не мен!
Усетих дъждовна капка на бузата си.
Не. Избърсах я и облизах пръста си. Бе солена.
И.Х. се бе надвесил отгоре.
— Господи — бе наистина изненадан. — Ама на теб ти пука.
— Точно така. А ако си тръгна аз, ще дойде Фриц с камшика!
— Не ме е страх от неговото пристигане, а — от твоето напускане.
— Така ли? Тогава слизай! Заради мен!
— Теб?! — възкликна той тихичко.
— Нависоко си. Кажи какво виждаш на площадка 7?
— Огън, да, огън е.
— Това е жаравата, И.Х. — протегнах се към кръста, за да го докосна и да помръдна фигурата с изправена глава отгоре. — Нощта изтича, а лодката се доближава до брега след чудото с рибите. Симон, наречен Петър, върви по пясъка заедно с Тома, Марко, Лука и останалите…
— Вечерята след Тайната вечеря — изрече И.Х. с поглед към есенните звезди. Зад рамото му се виждаше съзвездието Орион. — Ти го направи?!
Размърда се на кръста.
— Направих повече от това! Заради теб добавих истинския край, който никога не е бил заснеман досега. Възнесението.
— Невъзможно е — промърмори И.Х.
— Слушай — казах аз. — Когато идва време да тръгне, Христос докосва всичките си ученици и се отдалечава по брега извън обсега на камерата. Ако поставиш камерата до пясъка, илюзията е, че Той бавно изкачва някакъв хълм. И когато слънцето изгрява, а Христос доближава хоризонта, се получава светлинна измама. Както въздухът около магистралите и над пустинята гради миражи. Е, когато Христос почти е стигнал гребена на дюната, въздухът трепти от горещината. Фигурата му се разпада на атоми. И Христос го няма вече. Вятърът навява пясък върху следите от стъпките му. Това е Второто Възнесение, настъпило след Вечерята след Тайната вечеря. Учениците ридаят и се пръсват по градовете на света, за да проповядват опрощение на греховете. Но изгрява новият ден и вятърът посипва с пясък и техните стъпки. КРАЙ.
Замълчах, вслушан в туптенето на сърцето си.
И.Х. също помълча. Накрая каза тихо и някак изненадано: „Слизам.“
42
Площадката, където бяха статистите, жаравата с риба и Лудия Фриц, грееше в тъмното.
Една жена се бе изправила и ни гледаше как се приближаваме. Виждаше се само силуетът й, откроен на светлината.
Затича се към нас, но после видя И.Х. и спря.
— Хиляди дяволи! — извика И.Х. — Това да не е онази Ратиган?
Погледът на Констанс трескаво се застрелка между мен и И.Х.
— И сега какво да правя? — каза тя.
— Какво…
— Бива си я тази нощ. Преди един час роних сълзи над оная скапана снимка, а сега… — Погледна И.Х. и притвори очи. — … след като цял живот те търсих, те виждам пред себе си.
Падна на колене.
— Благослови ме, Исусе — прошепна тя.
И.Х. се дръпна назад, като че ли е видял умрелите да се надигат от гробовете си.
— Стани, жено! — извика той.
— Благослови ме, Исусе каза пак Констанс. А после добави сякаш на себе си. — О, Боже, аз съм пак седемгодишна, в бялата си рокличка за първото причастие. Великден е и светът е добър, защото още не е станал лош.
— Стани, млада жено — повтори по-кротко И.Х.
Но тя не се помръдна. Стоеше на колене и чакаше със затворени очи.
Устните й се движеха беззвучно: Благослови ме.
Най-сетне И.Х., принуден да приеме, бавно протегна ръка и я положи върху главата й. Сълзите й рукнаха неудържимо под нежния натиск. Констанс се вкопчи в протегнатата ръка, за да я задържи още малко над себе си.
— Благословена си, детето ми — каза тихо И.Х.
Гледах коленичилата Констанс Ратиган и си мислех за иронията в този паднал свят. Католическо чувство за вина плюс актьорско преиграване.
Констанс стана с премрежен поглед, обърна се към светлината и тръгна към жаравата.
Не ни остана нищо друго освен да я последваме.
Беше се събрало многолюдно множество. Всички статисти от предишните сцени, хора от студиото и зяпачи. Когато ги доближихме, Констанс се отдели от нас с великодушието на някой, който току-що е загубил четирийсет лири. Запитах се кога ще престане да бъде малко момиченце.
Когато излязохме на осветената площадка зад жаравата, видях Мени Лайбър, д-р Филипс и Гроц. Погледите им бяха приковани в мен. Пристъпих назад от страх да не ми припишат заслугата за намирането на Месията, спасяването на Спасителя и намаляването на тазвечерните разходи по бюджета.
Погледът на Мени бе пълен със съмнение и недоверие, на доктора — с притаена жлъч, а този на Гроц — с пиянско великодушие. Може би бяха дошли, за да видят как ни пекат на шиш заедно с Христос. Така или иначе, докато пристъпвахме към огнената паст, Фриц се съвзе, присви късогледо очи и извика: