Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Никога няма да се върне.
— Кой го казва? Иди и подай оплакване в най-близкия участък. Ще огледат чекмеджетата, ще свият рамене, ще си помислят, че Холивуд се е отървал от един луд, ще уведомят хазяина и…
— Хазяина? — каза нечий глас зад нас.
На вратата стоеше един старец.
— Къде е Кларънс? — попита той.
Заговорих бързо, несвързано, вдъхновено. Описах целите 1934-а и 1935-а. Бях момчето на ролкови кънки, преследвано от маниака Фийлдс и целунато от Джийн Харлоу пред ресторант „Вендом“. От целувката ми се бяха изтърколили колелата на кънките. Подскачах към къщи сляп и глух за хвърчащите автомобили и приятелите ми от училище.
— Добре, добре, ясно ми е! — старецът огледа стаята. — Не ми приличате на крадци. Но Кларънс все има чувството, че го дебне тълпа колекционери.
Кръмли си подаде визитната картичка. Хазяинът запремига и прехапа устни с изкуствените си зъби.
— Не искам да си имам неприятности! — изхленчи той.
— Не се притеснявайте. Кларънс се бе изплашил. Той ни повика и затова сме тук.
Кръмли хвърли последен поглед наоколо.
— Предайте на Сопуит да ми се обади.
Старецът присви очи и се загледа в картичката.
— Венецианска полиция? Кога ще ги изчистят?
— Кое?
— Каналите! Оная мръсотия. Каналите!
Кръмли ме побутна към вратата.
— Ще проверя.
— Какво ще проверите? — почуди се старчето.
— Каналите. Мръсотията.
— А, да.
Излязохме навън.
46
Застанахме на улицата и се втренчихме в блока на Кларънс, като че ли всеки миг ще се плъзне нанякъде като кораб в морето.
Кръмли не ме погледна.
— Също като преди. Ти си съкрушен, защото си видял труп, а аз — защото не съм го видял. Защо не изчакаме Кларънс да се върне?
— От света на мъртвите?
— Искаш да подадем сигнал за безследно изчезнал? С какво ще се обосновеш?
— С две неща. Някой строши миниатюрите на Рой и унищожи глинената фигура. Друг почисти. Някой изплаши или удуши Кларънс. А някой ДРУГ почисти след това. Значи имаме две групи или двама души. Този, който опустошава и този, който осигурява сандъци, метли и прахосмукачки. Засега мога само да предположа, че Звяра е отишъл в студиото, изпотрошил е произведенията на Рой и е побягнал, оставяйки след себе си уликите, които да бъдат намерени, почистени или скрити. С Кларънс се е случило същото. Звяра е слязъл от „Нотр Дам“…
— Слязъл?
— Срещнах го там очи в очи.
Кръмли за първи път побледня.
— Значи скоро ще те убият, по дяволите. Избягвай местата на показ. Хм, май не трябва да си бърборим тук посред бял ден. Какво ще стане, ако чистачите се върнат?
— Прав си — закрачих по улицата.
— Да те закарам ли?
— Студиото е на една пресечка.
— Отивам в моргата за вестници. Все ще има нещо около случая с Арбътнот през 1934-а, което да не знаем. Да потърся ли и Кларънс?
— О, Кръм — обърнах се аз, — и двамата знаем много добре, че вече са го превърнали в пепел и са изгорили дори пепелта. Не можем да влезем в пещта за кремация. Тръгвам за Гетсимания.
— Безопасно ли е?
— По-безопасно от Голгота.
— Стой там и се обади.
— Ще ме чуеш, където и да си, и без помощта на телефон.
47
Но първо спрях при Голгота.
Трите кръста бяха празни.
— И.Х. — прошепнах аз, докосвайки сгънатата снимка в джоба си. Изведнъж усетих, че нечие присъствие ме преследва от доста време.
Видях облака мъгла, обгърнал Мени и сиво-зеления му ролс-ройс, който изпълзя до мен. Чух как задната врата примлясва с гумените си устни и се отваря, изпускайки поток смразяващо студен въздух. Мени Лайбър надникна от елегантния си хладилник.
— Ей, ти — извика той.
Беше горещ ден. Отпуснах се в студения ролс-ройс и освежих лицето си, докато опреснявах съзнанието си.
— Имам новини за теб — дъхът на Мени се надигаше на кълба в изкуствения зимен въздух. — Затваряме студиото за два дни. Генерално почистване. Боядисване. Ремонт.
— Нима можете да си го позволите? Ами разходите?
— Всеки ще получи цялата си заплата. Трябваше отдавна да го направим. Затова го затваряме…
С каква цел? — помислих си аз. За да изгонят всички от студиото. Защото знаят или подозират, че Рой е още жив и някой им е заръчал да го издирят и убият?
— Не съм чувал по-голяма глупост — казах аз.
Бях открил, че грубостта е най-добрият отговор. Никой не те подозира в каквото и да е, ако си достатъчно дебелокож да ръсиш обиди.
— Кой даде тая тъпа идея?
— Какво искаш да кажеш? — изкрещя Мени и се облегна назад. Дъхът му излизаше на тънки струйки. — Моя е!
— Ти не си толкова загубен — продължих аз в същия дух. — Не би направил такова нещо. Прекалено много те е грижа за парите. Някой ти е наредил. Някой отгоре.