Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Сега тичах точно по една такава алея от сгради, шумове и музика. Нищо не ме преследваше. Хитлер опустошаваше на изток, а руската армия пееше под нощните, западни ветрове.
Спрях и се втренчих в… редакторската стая на Маги Ботуин. Вратата бе широко отворена.
„Маги!“
Тишина.
Качих се по стълбите и застанах срещу трепкащия екран. Мувиола бърбореше, а сенките танцуваха по високия таван.
Дълго стоях на едно място, загледан в единственото място в целия този свят, където животът е разрязан, после съединен и накрая — пак разкъсан. Където го повтаряш отново и отново, докато направиш всичко както трябва. Гледаш мъничкия екран, яхваш извънбордовия мотор и се понасяш с бясно трещене, докато филмът се прорязва в теб, замръзва, изчезва и пак се втурва напред. Ако погледаш половин ден в мрака на студиото, започваш почти да очакваш светът отвън да се съвземе, да се отърси от идиотските си несъответствия и да обещае, че ще се държи по-добре. Няколко часа на филмовия мотор насърчават оптимизма, защото можеш да стъпчеш глупостите си. Но след известно време се чувстваш изкусен никога вече да не излезеш на дневна светлина.
Застанал на прага на нощта и студената пещера на Маги Ботуин, аз наблюдавах как тази изумителна жена съшива кръпките от светлина и сянка, докато лентата изтича през тънките й пръсти.
Подрасках с нокът по стъклото на операторската кабина.
Маги вдигна поглед от кладенеца на желанията, присви очи, за да види по-ясно, и нададе радостен вик.
— Не мога да повярвам на очите си! За първи път от четирийсет години насам тук да дойде авторът. Проклетите глупаци въобще не се интересуват как им подрязвам косата или заглаждам шевовете. Чакай!
Отключи кабината и ме пусна при себе си. Пристъпих вътре като сомнамбул и запремигах срещу екрана.
Маги реши да ме изпита.
— Помниш ли го?
— Ерих фон Щрохайм — възкликнах аз. — Изгубеният филм, направен тук през 1921-а.
— Аз го намерих!
— Студиото знае ли?
— Тия мишки? Не! Никога не са ценели това, което имат!
— Целия филм ли имаш?
— А-ха! Когато пукна, ще стане притежание на Музея за съвременно изкуство. Виж!
Маги Ботуин докосна апарата си и на стената се появиха нови образи. Фон Щрохайм се перчеше и се оглеждаше в ламперията.
Маги го махна и се приготви да пусне друга лента.
Изведнъж се наведох напред. Видях малка, странна, светлозелена филмова кутия, поставена между останалите.
Нямаше етикет. Наместо това върху нея бе нарисуван с писалка миниатюрен динозавър.
Маги улови погледа ми.
— Откога имаш този филм?
— Трябва ли ти? Приятелят ти Рой ми го даде преди три дни за проявяване.
— Видя ли го какво представлява?
— Ти не знаеш ли? Всички в студиото са си навили на пръста да го уволнят. Каква е всъщност причината? Нищо не казват. Само трийсет секунди е. Но са най-добрите трийсет секунди, които някога съм гледала. Дори „Дракула“ и „Франкенщайн“ не струват нищо в сравнение с това. Знам ли и аз, не съм чак такъв специалист…
Пулсът ми заби ускорено. Тикнах кутията в джоба си.
— Симпатично момче е тоя Рой — каза Маги, докато зареждаше поредният филм. — Бих му лъснала и обувките с удоволствие. Искаш ли да видиш единственото непокътнато копие на „Откъснат цвят“? Липсващите кадри на „Циркът“? Цензурираната версия на „Добре дошла, опасност“ на Харолд Лойд? Има какво ли не. Аз…
Маги Ботуин спря, опиянена от филмовото си минало и съсредоточеното ми внимание.
— Хей, мисля, че може да ти се довери човек — каза тя и пак млъкна. — Не спирам да бърборя, нали? Но ти не си дошъл да слушаш как краставичарят продава четирийсетгодишни краставици. Какво те накара да дойдеш? Никой друг сценарист не го е правил.
Арбътнот, Кларънс, Рой и Звяра — казах си аз наум.
— Да не си си глътнал езика? Ще почакам. За какво говорех? А, да.
Маги Ботуин отвори един огромен шкаф. В него бяха подредени поне четирийсет кутии с филми. Заглавията бяха написани отстрани.
Тя бутна един от филмите в ръката ми. На него с огромни букви бе изписано: