Сплавта на закона

— Извинен си, предвид обстоятелствата. — Уаксилий погледна Мараси. Тя седеше обгърнала раменете си с ръце, втренчила поглед напред, с пребледняло лице. Видя го, че я гледа, и побърза да изправи гръб, дори понечи да стане.

— Не бързай — спря я той. — Събери сили.

— Добре съм — увери го тя, макар че очевидно все още й бе трудно да говори. — Само дето… не съм свикнала да се опитват да ме убият.

— С тези неща никога не се свиква — обади се Уейн. — Повярвай ми. — Въздъхна, огледа останките от наметалото си, после обърна гърба си към Уаксилий. — Нали нямаш нищо против?

— Мараси, по-добре не гледай — подхвърли Уаксилий.

Тя се намръщи, но не отклони поглед. Уаксилий улови изгорялата коричка на раменете на Уейн и с едно рязко движение я дръпна и смъкна кожата. Отдели се почти като един цял обгорен слой. Уаксилий я захвърли настрана.

— О, всепрощаващи Хармония! — възкликна Мараси и вдигна ръка към устата си. — Май ще повърна.

— Предупредих те — каза Уаксилий.

— Мислех, че имаш предвид обгорените места. Не знаех, че ще му обелиш целия гръб.

— Сега се чувствам много по-добре. — Уейн размърда доволно рамене. Беше слаб и мускулест, на предмишниците си носеше металоемни гривни. Панталоните му бяха само леко обгорени. Той поразрови прахоляка и измъкна едно фехтоваческо бастунче. Другото все още бе затъкнато в колана му. — Дължат ми шапка и ново наметало. Къде всъщност е прислугата?

— И аз се питах същото — отвърна Уаксилий. — Ще ида да проверя дали някой не е пострадал. Ти изведи Мараси отзад. Излезте през градинската врата — ще ви намеря там.

— Да ме изведе? — попита Мараси.

— Този, който е наел нещастния иконом да ни види сметката — обясни Уейн, — очаква след тази експлозия да сме се изправили пред Железните очи.

— Така е — потвърди Уаксилий. — Имаме един час, най-много два, докато претърсят къщата и разпознаят тялото на Тилоум — ако е останало нещо за разпознаване. През това време ще ни смятат за убити.

— Тъкмо ще можем да обсъдим нещата — каза Уейн. — Хайде. Трябва да действаме бързо.

И поведе Мараси надолу по стълбите. Ушите на Уаксилий все още бяха заглъхнали от взрива. Предполагаше, че и тримата са разговаряли на висок глас. Уейн беше прав. Никога не се свиква с опитите да те премахнат.

Уаксилий тръгна да обикаля къщата, като същевременно се зае да попълва металоемите си. Тялото му стана по-леко, после съвсем леко. Още малко и щеше да му е трудно дори да върви под непосилната тежест на дрехите и оръжието. Но пък имаше достатъчен опит в това.

Откри Лими и госпожица Граймс в безсъзнание, но живи. Един поглед през прозореца му бе достатъчен да види Крент, кочияша, който стърчеше насред двора, стиснал главата си с ръце и облещил очи към горящата къща. Но от останалите прислужници и готвача нямаше и следа.

Можеше да са били по-близо до експлозията, но Уаксилий се съмняваше. Вероятно Тилоум — който командваше прислугата — бе отпратил някои, а останалите бе упоил или затворил някъде. Това поне показваше, че не е искал всички да пострадат. С изключение на Уаксилий и гостите му, разбира се.