Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Ти изобщо мислиш ли, когато приказваш? — викна ядосано Уаксилий. — Това е тухла и камък. Ако Тласна прекалено силно, ще полетя в обратна посока.
— Приближава се. Много се приближава! — извика Мараси.
— Ами увеличи си теглото — посъветва го Уейн.
— Толкова, че да мога да преместя цяла стена? Да разруша сградата?
— Да.
— Подът няма да ме издържи. Ще се нацепи и…
И млъкна.
И двамата погледнаха надолу.
Уаксилий се пресегна със светкавично движение, дръпна Мараси и се претърколи по гръб, като я притискаше към себе си.
Експлозията поглъщаше стаята. Раздуваше се и се приближаваше, светеше с гневна жълта светлина.
— Какво… — почна Мараси.
— Дръж се! — извика Уаксилий.
И увеличи теглото си.
Ферохимията не действа като аломантията. Тези две категории сили често се приравняват, но в много отношения всъщност си противоречат. При аломантията силата произхожда от самия метал и съществува ограничение за това колко от нея може да се прилага в даден момент. Уейн не можеше да сгъстява времето отвъд определена граница, нито Уаксилий да Тласка до безкрай парче метал.
Ферохимията се подхранва от процес, описван от някои като „канибализъм“, защото консумираш част от тялото си за по-късна употреба. Намаляваш теглото си наполовина в продължение на десетина дни и после можеш да си два пъти по-тежък за почти същото време. Или още по-тежък — за много по-кратък период.
Ужасно тежък за съвсем малко.
Уаксилий почерпи в себе си тежина, която бе натрупвал в металоемите си през дните, преживени с три четвърти от теглото му. Стана тежък като канара, сетне като здание — дори по-тежък. И цялото това тегло се съсредоточи върху един малък участък от пода.
Дървото се разцепи, пропука се и пропадна. Уаксилий изпадна от сферата на Уейн и попадна в реално време.
В първите секунди всичко му бе размазано. Чу отгоре ужасния звук на експлозия — миг по-късно го застигна и ударната вълна. Уаксилий освободи металоема и Тласна пироните в пода под тях, опитвайки се да забави падането си с Мараси.
Нямаше обаче достатъчно време да изпълни замисъла си докрай, така че се стовариха с трясък на пода и върху тях падна нещо тежко и му изкара въздуха. Заслепи го ярка светлина и горещо дихание.
После всичко свърши.
Уаксилий лежеше замаян, ушите му пищяха. Осъзна, че Мараси се притиска разтреперана към него. Задържа я в прегръдката си и се огледа. Дали все още бяха в опасност? Какво бе паднало върху тях?
„Уейн“ — сети се той. Размърда се, обърна се на една страна и намести Мараси до себе си. Подът под тях бе покрит с мазилка, главичките на пироните се бяха смазали на големи кръгли дискове. Вероятно бе започнал да Тласка още докато тялото му бе с увеличено тегло.
Върху тях се сипеше прахоляк. Огромна дупка зееше в тавана, натрошените греди димяха, сипеше се пепел.
Уакс потрепери и извърна глава към Уейн. Приятелят му бе паднал върху тях и ги бе закрил с тялото си от експлозията. Наметалото му бе разкъсано, под него се виждаше голият му обгорен гръб, целият в кръв.
Мараси вдигна ръка към устата си. Трепереше неудържимо, очите й бяха разширени от ужас, русите й къдрици бяха разчорлени.
„Не — помисли Уаксилий. Не смееше да обърне приятеля си по гръб. — Моля те, не“. Уейн бе използвал голяма част от съхраненото здраве, за да се възстанови от отровата. А снощи едва имаше сили да се поправи от огнестрелната рана…
Потърси пулс на шията му. Усещаше се, макар и съвсем слабо. Уаксилий затвори очи и облекчено си пое дъх. Когато ги отвори, раните на гърба на Уейн бяха започнали да се затварят. Този път процесът беше бавен. Кръвотворен, използващ ферохимично изцеляване, е ограничен в скоростта, с която прилага тази сила — бързото възстановяване изчерпва и по-бързо натрупаното здраве. Ако запасите на Уейн бяха ограничени, значи трябваше да действа с много бавни темпове.
Уаксилий реши да не се намесва. Уейн сигурно изпитваше ужасна болка, но той не можеше да му помогне с нищо. Вместо това стисна ръката на Мараси и се опита да я успокои.
— Всичко е наред. — Едва чуваше гласа си, вероятно заради експлозията. — Уейн вече се оправя. Ти ранена ли си?
— Аз… — Тя се огледа замаяно. — Двама от трима получили сериозни травми в първия момент не могат да определят дали и колко са пострадали заради силния стрес и опитите на тялото да се пребори с болката…
— Боли ли те някъде? — спря пороя от думи той и започна да опипва китките й, после ръцете и раменете. Притисна внимателно гръдния й кош за строшени ребра, макар че не усещаше кой знае какво през дрехите.