Сплавта на закона

Докато се качваха, Уейн измъкна шапката и я нахлузи. Мараси така и не разбра откъде я е взел. А сега похъркваше тихичко. След като почти не загинаха, след като кожата на гърба му бе обгоряла, той спеше. Тя все още подушваше неприятната миризма на обгорена плът и ушите й още пищяха от грохота на взрива.

„Нали това искаше — помисли си. — Ти настояваше лорд Хармс да те вземе на срещата и да те запознае с Уаксилий. По свое желание дойде днес в имението. Сама се забърка в това“.

Поне да се беше представила в по-добра светлина. Пътуваше в една карета с най-прочутия блюстител в Дивите земи, а при първата опасност се бе показала като безпомощно момиче, склонно към безполезна проява на чувства. Понечи да въздъхне, но се спря. Не. Никакво униние. Това само щеше да влоши нещата.

Пресичаха един от големите радиални канали, разделящи града на осем равни части. Беше виждала чертежи на града на страниците на Слово за Основаването, подробни планове на Елъндел — название, посочено от самия лорд Мъглороден. В центъра имаше голям кръгъл парк, в който почти целогодишно цъфтяха цветя, тъй като почвата се подхранваше от горещи извори. От парка започваха радиалните канали, които стигаха до покрайнините. Улиците и кварталите бяха построени съобразно с каналите, а булевардите бяха по-широки и от най-голямата улица, която бе виждала, преди да дойде в Елъндел.

Ала в момента всичко това й се струваше маловажно.

Каретата приближаваше Градината на Прераждането — затревена площ на склона на невисок хълм. На върха на хълма се издигаха статуите на Последния император и Издигащия се воин, а под тях бяха разположени техните гробници. Тук имаше музей. Мараси бе идвала на посещение като малка, за да види реликвите от Света на саждите, спасен от Основателите — същите, чиито кости сега бяха положени в гробниците и които се бяха преродили, за да изградят новото общество.

Каретата свърна по трилентовия булевард покрай Градината на Прераждането. Тук вместо павета имаше асфалт, за да намали шума от тропота на копитата и да облекчи движението на моторните коли. Последните все още бяха редки, но някои учени твърдяха, че постепенно ще заменят конете.

Тя се помъчи да върне ума си към наболелите проблеми. Изглежда, случаят с Изчезвачите не касаеше само отвличания и грабежи. Какво например би могла да каже за безследно изчезващите товари на влаковете, заради които Изчезвачите бяха получили странното си прозвище? Ами за невероятната изработка на оръжията им? Или за опитите да премахнат Уаксилий — чрез отрова и бомба?

— Лорд Уаксилий?

— Да?

— Как е починал чичо ви?

— При инцидент с карета — отговори Уакс. — Той, жена му и сестра ми пътували из Външните плантации. Станало само седмица след като братовчед ми — техният наследник — умрял от болест. Заминали, за да разсеят мрачните си мисли. Чичо ми Ладриан искал да се изкатери на един връх, за да се полюбува на гледката, но стринка ми била твърде немощна, за да се качва. Затова взели карета. По пътя нагоре конят се подплашил. Ремъците се скъсали и каретата паднала в пропастта.