Забавна Библия

В тази глава ние още един път се сблъскваме с явяване на бога и разговор с него, но това е предъвкване на старата скучна дъвка. После, вече през пролетта, Иаков се преселва на големия път, водещ за Ефрат. Тук Рахил родила и умряла при раждането. „И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони (син на моето страдание. — Л. Таксил). Но баща му го нарече: Вениамин“ (син на дясното ми бедро. — Л. Таксил).

Иаков погребал своята скъпа Рахил и на гроба й поставил камък, който мюсюлманите показват и досега. А докато Иаков оплаквал Рахил, младият Рувим, най-старият му син от Лия, се възползвал от потиснатото състояние на баща си и се вмъкнал при една от жените на патриарха: сполучил да съблазни Вала. Когато Иаков узнал, че родният му син му е поставил рога, затворил очи и не се разсърдил, поне не се издал („и прие това е огорчение“). Най-после Иаков пристигнал в Мамрийската долина и там намерил баща си Исаак. Последният умрял на сто и осемдесет години. Исав и Иаков го погребали, отбелязва накратко Библията.

И така. Иаков бил начело на голямо семейство, пък и Исав също. Глава тридесет и шеста на книгата „Битие“ дава във висша степен важни и изискващи „дълбоко проучване“ от богословите сведения за родословието на Исав. Това е грамаден списък на най-неочаквани и нечувани имена.

В тази глава, както и в предидущите, критиците отбелязват два стиха, които още един път свидетелствуват, че авторството на първите пет книги на Библията не бива в никой случай да се приписва на Моисей. Стих 19 от глава тридесет и пета казва: Рахил я „погребаха на пътя за Ефрат, сиреч Витлеем“. Но градът, за който става дума, не е можело да се нарича Ефрат през времето на Моисей: това название му е било дадено от някой си Халеб, който нарекъл така малкото, основано от него градче в чест на жена си Ефрата, а Халеб бил съвременник на Иисус, приемника на Моисей. Следователно град Ефрат не би могъл да бъде известен на Моисей. Още по-малко би могъл да бъде известен на Моисей град Витлеем, защото това ново име на град Ефрат се появило няколко века по-късно.

Стих 31 от тридесет и шеста глава на книгата „Битие“ показва с очевидност пълната лъжливост на богословските твърдения за авторството на Моисей. След като се изброява потомството на Исав, в този стих се отбелязва: „Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у израилевите синове“. Напълно очевидно е, че тези редове е можело да бъдат написани едва след първия еврейски цар, т.е. след Саул. Да допуснем, че в някакъв документ се намери такова място: „поменатите князе управлявали дълго преди Франция да стане република.“ Очевидно никой не би се съмнявал, че тази бележка се е появила едва след като във Франция е била съборена кралската власт.