Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
И все пак си струваше да се провери. Ако устройството бе свързано с вратата, щяха да останат следи по касата, а и там бомбаджията трябваше да постави нещо, за да затвори веригата при отварянето.
Дилайла очевидно се увери, че всичко е наред, и пъхна ключа в ключалката. Открехна вратата колкото да се вмъкне вътре — не по-широко, отколкото щеше да го направи някой, който, да речем, е залепил живачен прекъсвач вертикално на пода зад вратата и я отваря, за да излезе. Спря за момент, после я бутна още малко навътре. Влязохме, като по пътя внимавахме за жици.
Вратата се затвори зад нас. Оставих трупа на пода и бързо претърсихме стаята. Живачни прекъсвачи, релета, фотоклетки… има много начини да заредиш бомба. Най-важното е да търсиш нещо необичайно, каквото и да е. Проверихме стола до бюрото, ръбовете на всички чекмеджета, вратите на гардероба, минибара, под леглото, завесите, телевизора. И двамата мълчахме. Претърсването отне десетина минути.
Спрях малко преди нея. Тя беше наведена напред, с гръб към мен и прокарваше пръсти по ръба на чекмеджето на нощното шкафче. Задникът й опъваше черната пола, разкошните й бели крака изпъкваха на нейния фон.
Дилайла се изправи и ме погледна. Челото й бе покрито с тънък пласт пот. Копринената й блуза искреше и прилепваше точно където трябва.
— Малко оставаше — поклати глава тя. — Трябва да сложим край на това.
Кимнах, без да откъсвам очи от нея. Не можех да кажа дали бясното туптене в гърдите ми се дължи на усилието от убийството, вдигането и носенето на арабина, или на нещо друго. Фактът, че обръщам такова внимание на формите й, на кожата й, ме караше да си мисля, че сигурно е втората възможност. Ерекцията е често срещана реакция след бой — Ерос се налага над Танатос. Ако скоро не променя начина си на живот, едва ли ще остана жив дълго. Обаче пък никога няма да имам нужда от виагра.
— Никой не ни видя — отвърнах, откъсвайки се от посоката, в която ме теглеха тялото ми и атавистичните части на мозъка ми. Съсредоточих се върху ситуацията. — И в асансьорите, и в коридорите няма камери.
— Известно ми е — заяви блондинката.
— Добре. Разказвай каквото знаеш.
— Нищо повече от онова, което вече ти казах — Дилайла наклони глава към проснатото на пода тяло. — Саудитец. Мога да определя по акцента.
— Толкова добре ли знаеш арабски, че познаваш регионалните акценти?
Тя поклати глава.
— Друг път ще говорим за това. В момента трябва да обсъдим само как да те изведем от Макао. Не мога да позволя да попречиш на моята операция.
Кръвта се оттегли от лицето ми.
— Аз ли преча на операцията? — тихо попитах. — Спокойно бих могъл да…
— За малко да ме види с теб човек, който работи за Белгази, поне допускам, че е негов служител, докато не се убедя в противното — продължи Дилайла, застанала с ръце на хълбоците и разгорещени, гневни очи. — Разбираш ли какво ще се ми случи, ако той ме заподозре?
— Виж, не съм те молил да…
— Да, прав си, трябваше просто да те оставя да попаднеш в капана на този тип. Трябваше. Щеше да изчезнеш — тъкмо от това имам нужда.
— Тогава защо? — казах, като реших, че може би ще имам повече успех с изреченията си, ако са кратки.
Тя ме погледна и не отговори.
— Защо ме предупреди?
Ноздрите й се разшириха и лицето й се изчерви.
— Не е твоя работа защо върша нещо. Допуснах грешка, ясно ли е? Трябваше да остана настрана! Ако можех да започна отначало и да го направя по друг начин, нямаше да се поколебая!
Дилайла млъкна, навярно разбирайки, че е повишила глас.
— Искам да напуснеш Макао — прибави по-тихо.
За миг се запитах дали избухването й не се дължи на гняв. Защото опитът ида се отърве от мен се е провалил.
— Знам как се чувстваш — отвърнах. — И аз искам същото от теб.
Блондинката рязко поклати глава и направи гримаса, като че ли бях казал нещо смехотворно.
— И двамата сме наясно с положението. Вече го обсъдихме. Дори по-рано да сме били в симетрични позиции, вече не сме. Той е по следите ти. Даже да се съглася да си тръгна, а аз не искам да го правя, няма да успееш да изпълниш мисията, за която си дошъл.
— Не съм сигурен.
— Боже мой, още какво доказателство желаеш?
Замислих се. Сигурно имаше право, естествено. Все още нямах вест от Канезаки. Надявах се да науча нещо повече от него. Пък и от нея, ако откриех как да я принудя да ми го каже.
Тя искаше да си тръгна. Искаше го толкова силно, че случилото се в асансьора би могло да представлява несръчен опит да го ускори. И все пак преди минута тоя въпрос я беше накарал да изгуби част от изумителното си хладнокръвие.
Което ми оставяше пространство за действие. Реших да се възползвам.