Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел беше различен. Той притежаваше толкова разностранни качества, че понякога на човек му се струваше, че страда от раздвоение на личността. В професионално отношение бе упорит и почти патологично фокусиран върху работата си. Подхванеше ли някоя история, не я оставяше, докато не я изпипаше почти до съвършенство и не навържеше всички детайли. Имаше брилянтни постижения, а останалите бяха далеч над средното ниво. Явно бе надарен с изключителна интуиция и усещаше коя история има потенциал и коя би се превърнала в безинтересна евтина статия. Ерика Бергер никога не бе съжалявала, че двамата са станали съдружници.
Това се отнасяше и за решението да му стане любовница.
Единственият човек, който разбираше страстното желание на Ерика да се люби с Микаел, бе съпругът ѝ, а това бе така, защото тя не се страхуваше да говори за нуждите си с него. Тук не ставаше въпрос за изневяра, а за похот. В сексуално отношение Микаел Блумквист я стимулираше както никой друг мъж не можеше, в това число и Грегер.
Сексът бе важен за Ерика Бергер. Тя бе загубила девствеността си на четиринайсет и посветила голяма част от пубертета си в отчаяно търсене на начин да задоволи нагона си. Беше изпробвала почти всичко – от дълбок петинг със съученици до една сложна връзка с по-възрастен учител, телефонен секс и садо-мазо с един невротик. Опита повечето еротични занимания, които ѝ се струваха интересни. Играеше на „господар и роб“, известно време членува в клуб „Екстрийм“, чиито занимания не се вписваха в рамките на социално приетото. Няколко пъти прави секс с жени и с разочарование констатира, че това не е по вкуса ѝ и че жените не могат да я възбудят както един мъж. Или двама. Заедно с Грегер участва в тройка с двама партньори. Вторият бе виден галерист. Така откри, че съпругът ѝ проявява силни наклонности към бисексуалност и че тя самата буквално се парализира от удоволствие, докато двама мъже едновременно я милват и задоволяват. Освен това изпитваше трудно разбираемо удоволствие, когато гледаше как съпругът ѝ бива гален от друг мъж. Двамата с Грегер продължаваха редовно да си доставят тази стимулираща наслада с все същия успех с няколко различни постоянни партньори.
Следователно не можеше да се каже, че животът ѝ с Грегер е скучен или незадоволителен в сексуално отношение. Работата бе там, че Микаел Блумквист я даряваше с едно съвсем различно преживяване.
Той имаше талант. Той просто олицетворяваше ДДС. Дяволски Добрия Секс.
Толкова добър, че Ерика смяташе, че е постигнала съвършения баланс с Грегер за съпруг и Микаел за любовник, когато имаше нужда от него. Не можеше без нито един от тях и нямаше намерение да избира.
Съпругът ѝ бързо разбра, че не може да задоволи напълно нуждите ѝ с леко скучните акробатични упражнения в джакузито, които можеше да ѝ предложи.
Това, което Ерика харесваше най-много във връзката си с Микаел, бе, че той нямаше никакво желание да я контролира. Изобщо не беше ревнив и макар тя самата да бе получавала няколко пристъпа на ревност в началото на отношенията им преди двайсет години, в крайна сметка осъзна, че това е напълно излишно. Връзката им се основаваше на приятелство, а той бе безгранично лоялен към приятелите си. Отношенията им можеха да оцелеят дори и след най-тежките изпитания.
Ерика Бергер съзнаваше, че принадлежи към кръга от хора, чийто избор и начин на живот едва ли биха били одобрени от Християнското сдружение на домакините в Шьовде. Но това не я притесняваше. Още в юношеските си години бе решила, че какво прави в леглото и как намира за добре да живее, не засяга никой друг освен нея. Въпреки това се дразнеше, че толкова много от познатите ѝ непрестанно шушукат за връзката ѝ с Микаел Блумквист, и то зад гърба ѝ.
Микаел бе мъж. Можеше да скача от легло в легло, без на някого да му направи впечатление. Тя бе жена и фактът, че има любовник, и то с одобрението на съпруга си, и че връзката ѝ с този любовник продължава вече двайсет години, пораждаше доста интересни разговори край масата за вечеря.
Fuck you all. Замисли се за миг, след което вдигна слушалката и се обади на мъжа си.
– Здравей, скъпи. Какво правиш?