Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Халид сви рамене.
— Може и така да направим.
— Има един на долния етаж — каза войникът.
Уилсън кимна.
— Ще дойда с вас.
Докато вървяха по коридора, войникът се засмя.
— Твоите момчета са много добри! — каза той. — Или много глупави.
— Защо смяташ така? — попита Уилсън.
Войникът се засмя отново.
— Онзи пигмей може да те убие, преди да мигнеш. Всички го знаят. Така че момчетата ти са поели огромен риск!
Докато слизаха по стълбите към централните офиси, ги пресрещна вълна от викове и смях. Оказа се, че източник на врявата са група момчета, всичките под тринайсет години, скупчени около лаптоп в един празен офис. Отначало Уилсън помисли, че играят видеоигра, докато не видя, че са онлайн в порносайт.
Войникът изкрещя:
— Марш! Махайте се! — Размаха ръце и децата се изнизаха на бегом през вратата.
Уилсън се обърна към войника, който се беше ухилил до уши.
— Имате ли сателитна връзка тук?
Войникът кимна.
— Мога ли да я използвам?
Войникът вдигна рамене.
— Ами да — каза той и замина да търси стол.
Уилсън седна пред монитора, изпука пръстите си и написа: www.yahoo.com.
Надяваше се да има новини за Хаким.
Влезе в пощата си. Кликна на „чернови“. Страницата се отвори. За своя изненада намери не едно съобщение, а две. „Никъде не намирам Хаким“ още не беше изтрито — което го ядоса. Дребна грешка, но дразнеща. Точно сега не можеха да си позволят немарливост. Уилсън чекна кутийката „изтриване“ и отвори по-скорошното съобщение, което, също като предшественика си не беше адресирано до никого и на реда „относно“ не пишеше нищо.
Открих Хаким. Няма проблем.
Имал работа с приятели.
Иска да се свърже с теб.
Уилсън гледаше втренчено съобщението. Имаше чувството, че са го ударили с юмрук в стомаха. „Открих Хаким“? Думите — и по-точно броят на думите в първото изречение — го накара да се отпусне безсилно назад.
Опита се да намери разумно обяснение. Може би Бо е забравил… Не. Как може да се забрави толкова лесно правило? Няма начин. Което означаваше, че съобщението не е писано от Бободжон. А от някой друг. От някой, който е знаел достатъчно за имейла на Бободжон, като например това, че използва папката с чернови за комуникация. Но как е възможно това?
Върна се мислено на „Кралица Мармара“, докато корабът чакаше на котва в истанбулското пристанище заради стачката на докерите. Зеро и Халид гледаха телевизия — някакъв арабски канал. Течеше репортаж за нечий арест. Мъж с качулка на главата. Мъже с пушки. Уилсън беше попитал за какво става въпрос, а Халид отговори: „Малайзия“. Не Берлин. Малайзия.
Уилсън се напрегна. Концентрира се. „Не откривам никъде Хаким.“ Това съобщение беше от Бободжон. Четири думи. А после другото, фалшивото съобщение за това как трябвало да се срещнат. Кой го беше изпратил? Уилсън разсъждава върху загадката петнайсетина секунди, после започна да навързва нещата. Нямаше много възможности всъщност. „Не откривам никъде Хаким.“ Очевидно Хаким беше изчезнал и Бободжон се бе разтревожил. А сега и Бободжон беше изчезнал или най-малкото вече не контролираше собствения си комуникационен канал. Значи Хаким го беше предал. И сега полицията търсеше Уилсън.
Полицията или някой друг.
Знаят ли кой е той? Знаят ли името му… къде е… какво прави? Може би.
А може би не. Ако Бободжон проговори (а всички проговаряха рано или късно), щяха да научат всичко. И тогава — край.
Но очевидно не знаеха всичко. Например не знаеха за кода, който двамата с Бободжон използваха, значи не беше изключено Бободжон да се е измъкнал. Или да е мъртъв.
Хаким беше друга история. За Хаким Уилсън беше маргинал — човек на име Франк Д’Анкония, един от проектите на Бободжон. Американец с щурави идеи. Какво точно можеше да им каже Хаким? Какво всъщност знаеше?
„Е — помисли си Уилсън, — знае всичко за хашиша, за оръжието и за диамантите. Може да им каже къде съм, какво правя и къде отивам. Може да им каже как изглеждам, но не и кой съм. Най-много да каже, че съм бил в затвора с Бободжон. Много хора лежаха в затвора с Бободжон. Той изкара там доста време.“
Следователно беше в безопасност засега. ЦРУ или които там бяха, сигурно щяха да го причакат в Антверпен. Но нямаше да хукнат да го гонят в Конго. Не и в зона на бойни действия като тази, на седемстотин и повече километра от правителството на страната.