Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Тя внезапно потрепери от страх и цялата настръхна.
— Рупърт, какво стана с парите ми?
Очите му се присвиха:
— Какви пари? Каква е тази глупост?
— Парите, които ме помоли да ти дам назаем за „Модерна реклама“. Каза ми, че ще вземеш само колкото е нужно. А когато проверих в банката, ми казаха, че са отишли повече от триста хиляди. Почти всичко.
Рупърт я погледна в очите и вдигна рамене.
— Да, много жалко. Парите ти не бяха заем, а инвестиция в компанията. Изгубих една поръчка и парите отидоха по разноски. Всички се надявахме бизнесът да е успешен, но такъв е животът днес. Сигурен съм, че ти можеш да изкараш още пари.
Лита се опря на тъмночервеното кресло.
— Твоята „компания“, ако наистина е имало такава, беше създадена само преди месец. Как си успял да похарчиш толкова много?
— Инвестиции. Разноски. Всекидневни разходи. Всичко се натрупва. — Той леко се усмихна и Лита усети как го намразва. — Ако мислиш, че имаш основание за дело, можеш да ме съдиш. Обявих компанията за ликвидация. Но съм чувал, че адвокатските хонорари са доста високи.
Тя кимна:
— Ще те съдя и тук, и в Щатите. Ще си върна онова, което ми открадна.
Отвън се чу шум, една кола спря пред входа. Рупърт отиде до вратата на библиотеката и я отвори, без дори да я погледне:
— Таксито ти. Мисля, че разбираш — няма как да открадна нещо, за което имам писмено разрешение да взема.
Лита зяпна от изумление и очите й се насълзиха, не успя да се въздържи.
— Хайде, моля те! — по-високо и по-твърдо я подкани Рупърт.
Тя излезе в коридора, заслепена от сълзите си, и изтри очи с опакото на ръката си.
— Лита, между нас няма нищо и никога няма да има. Ти просто не си мой тип. Но Беки е и затова съм тук. Съжалявам, че трябваше да го чуеш толкова ясно, но е за твое собствено добро. Трябва да си идеш. Така само… излагаш себе си.
— Добре — отвърна Лита със зачервени очи и изпълнена с омраза към него. — Тръгвам си.
— Чудесно! — рязко каза Рупърт.
Той се завъртя на пети и се върна в библиотеката.
Лита забеляза, че русокосото момиче я наблюдава с известно любопитство от горния край на стълбите — като случаен пътник, станал свидетел на пътна злополука.
Тя дръпна рязко вратата и хукна навън. Мразеше Рупърт, а също и онази ледена красавица.
В чантата си имаше чифт слънчеви очила. Сложи си ги още преди да излезе от верандата. Нямаше да позволи на Рупърт да злорадства над сълзите й, нито пък да обяснява каквото и да било на шофьора на таксито. Качи се в колата и се постара да не тръшне вратата. Да вървят по дяволите! Сълзите й пресъхнаха моментално.
— Накъде сме тръгнали, скъпа?
— Към гарата, моля.
Слава богу, че гласът й не трепереше. Мъката и шокът й бяха преминали; не бе останало нищо, освен чист леден гняв. Не можеше да се заблуждава повече. Сега искаше единствено да им отмъсти. На Рупърт и на проклетото му гадже. Започна да планира действията си, докато колата бавно продължаваше по пътя. Беше на осемнадесет, но се чувстваше като на петдесет.
Или по-скоро — на деветнайсет, поправи се Лита.
Днес имаше рожден ден.
Когато се върна в Лондон, разполагаше с цял ден за убиване преди обратния полет. Прибра всичките си богаташки дрехи в стил европейска дама и обу чифт джинси и удобен червен пухкав пуловер. Мъжът от рецепцията, който не можеше да реши дали тя изглежда по-секси като изискана дама или като свежо момиче с конска опашка и прилепнал пуловер, й предложи безброй варианти за разглеждане на забележителности, с надеждата Лита да остане още малко наблизо и да пристъпва от крак на крак, така че да може той да се наслади на поклащането на разкошните й гърди. Но Лита не се интересуваше от Британския музей, нито от Националната галерия, нито от Тауър. Само му се усмихна и се запъти към библиотеката.
Ребека Ланкастър. Фамилията на Рупърт беше Ланкастър. Онази надута снобка я бе посрещнала така, сякаш къщата е нейна. Лита извади справочниците „Дебретс“ и „Кой кой е“ и потърси Ребека Ланкастър. Не фигурираше никъде, но в „Лордовете“ на Бърк я намери в бележка под линия; Рупърт бе наследил титлата от Робърт Ланкастър, негов втори братовчед, който имаше наследници: дъщеря Ребека Елизабет и син Чарлс Хенри, починал като бебе. Така дъщеря му Ребека наследяваше семейното имение Феърфийлд Корт, към което бе имал претенции и лорд Ланкастър, Рупърт…
Сред тишината на мрачната библиотека Лита започна да си записва данни в евтиния жълт бележник.
Какво й бе казвал Рупърт за къщата? Че е негова… Правни проблеми…