Величието на Франция

— Повтори пред краля обвиненията, отправени от един испански министър срещу собствения му генерал!

— Отгатнахте пренеприятната истина! Кралят веднага арестува Д’Андьоло, а когато той смело заяви веруюто си, заповяда да го затворят в замъка Мелюн. Та ето как кралят хвърли зад решетките генерал-полковника на френската пехота, и то по внушение на врага! Човек едва ли би могъл да стигне по-далеч в глупостта и тиранията!

— Макар и не на пръв поглед, но това е добра вест! — прекъсна го Совтер. — Д’Андьоло е човек военен и видна особа в кралството. Адмирал Дьо Колини също. Освен това двамата са племенници на Монморанси по майчина линия. Ако Д’Андьоло издържи, а Колини отново приеме католическата вяра, кралят трудно би могъл да ги осъди и изпрати на кладата. А не изгори ли тях, то как ще изгори останалите? И това ще бъде значителен напредък по пътя към свободата на вероизповедание, за каквато ратуваме.

Сиорак разкърши рамене и се начумери.

— Надеждите ви, господин братко, прекомерни ми се виждат! Да не забравяме скудоумието на краля. Той може да не изгори Д’Андьоло и пак да изпрати на кладата някои недотам именити велможи. На него логиката му е абсолютно чужда.

Совтер въздъхна и дълбоко разположените му черни очи се изпълниха с тъга. По непочтителната забележка, подхвърлена току-що от Сиорак, той разбра, че многообичаният му побратим все още не бе склонен да се обяви открито за Реформацията въпреки примера на Д’Андьоло.

— Жан — упрекна го той благодушно, — прекалено земен сте още и не се посвещавате богу всецяло!

— Не е тъй! — възрази Сиорак. — Въздържам се, но само за да му се посветя още по-ревностно. Пък и животът на твърде много хора зависи от моя живот, за да го жертвам мърцина на кладата. Важното сега е не да умреш, а да се пребориш за тържеството на вярата си!

Совтер отново въздъхна, стисна силно подлакътниците на креслото и се умълча.

— Знаете ли… — Сиорак стана и като се приближи до прозореца, обгърна с поглед инак тъй познатата му, но сега почти изтрила се от паметта му гледка на просторния мепешки двор с неговия кладенец, с рошкова и царящата в него неспирна суетня… — Знаете ли, че нашите войници славно си опекоха работата? Особено Кабюс! Като не можаха да оплячкосат града, те разграбиха английските кораби в пристанището, тъй че Кабюс носи в дисагите си внушителна плячка — цяла камара екю!

— И какво намерява да прави с тях?

— Да купи земя и да се ожени. Но това може да почака.

— Напротив, не търпи отлагане! — поклати глава Совтер. — Докато отсъствахте, видяхме нашата камериерка неведнъж да лее пороища сълзи и да въздиша тъй, че ковашко огнище би разпалила!