Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Ба! — разсмя се баща ми. — Винаги съм си мислил, че въпреки фасоните, дето ги продава, тоз фитил само за чакмак плаче!
— Вече не става дума за искри, а за пламък! — рече Совтер. — Забелязахте, предполагам, що нежни погледи бяха по време на епическия разказ на нашия гасконец. Не ще и дума, момата вече тъй се е наточила и толкоз й е припушило под пъпа, че като нищо би прескочила или пък потрошила оградата, за да се добере до жребеца. По-добре ще е да ги оженим, преди да се е наложило да ги наказваме.
— Щом е тъй, да ги оженим веднага! — реши баща ми.
— По-напред обаче Кабюс трябва да купи земя. Тъкмо сега Брьой е за продан.
— Брьой ли? Къде беше това? Името ми е познато.
— Това е онзи обширен имот по пътя за Аизи, оттатък нашата каменоломна. Вярно, навсякъде избива скала, но има пълноводен извор, а и ливадите ще са добре дошли за овцете. С трийсетина глави Кабюс и жена му биха преживявали сносно, особено ако им поверим и нашите срещу половината печалба. Знаете, че засега овцете ни не носят никакъв приход и залудо овчар храним.
— Че бива ли го Кабюс за пастир?
— На младини е водил по планинските летовища стада от по триста-четиристотин глави.
— А къщата как е?
— Ще й трябват няколко покривни плочи, които Йона може да засече.
— Е, тогава всичко е наред — заключи баща ми. — Изабел обаче никак няма да бъде доволна от решението ни, тъй като ще се лиши от камериерката си. Какво направихте с онази Сарацинка, за която ми споменахте?
— Веднага я отпратих. Намерих й работа. Изабел не я ще в Мепеш, и с пълно право! Туй девойче капчица свян няма и би съблазнило дори дявола.
Сиорак понечи да каже нещо, но размисли и премълча, после обърна глава и с два пръста на лявата си ръка забарабани по едно от малките стъкла в оловна обковка на прозореца.
Глава пета
След като Кабюс купи Брьой, съседът му от каменоломната, Йона, бе натоварен със задачата да възстанови липсващите покривни плочи. Той обаче не се задоволи само с това. Забелязал една пукнатина, която криволичеше между камъните на северната стена, Йона заключи, че тежестта на плочите изронва нейде зле уплътнена зидария и наместо само да замаже пукнатината, придума капитаните да издигне срещу подозрителната стена една подпорна дъга, която не само я заякчи, но й придаде и вид, силно понравил се на Кабюс.
— Ще рече човек, укрепление — отбеляза той.
— Че то си е! — сопна се Йона.
— Проумявам ги аз тия работи! — удовлетворено кимна гасконецът.
Той цял се превъзнасяше от радостта да се види собственик на земя и всеки божи ден през онази чудна пролет я кръстосваше надлъж и нашир, наслаждавайки се на нейния леко хълмист изглед, на извора, на гората и простора й, с които така се гордееше, но в същото време оставаше сляп за прозиращата навсякъде изпод пръстта скала, припокрита само с тънък слой почва, непригоден както за разораване, така и за плодни насаждения, и едва достатъчен колкото за една зеленчукова градина. А и горите всъщност бяха само сечище и по-стари скални борове, даващи твърде малко дърво за огрев през зимата. Земя ялова беше туй, земя за овце, както тъй прозорливо бе предугадило побратимството, което впрочем и само би я купило, ако Брьой си струваше труда, а сега, искрено казано, бе доволно и предоволно, че негов собственик беше станал Кабюс, човек безусловно честен и предан войник, тъй като никак не му се щеше да има за съсед някоя особа съмнителна, и то в такава близост до драгоценната ни каменоломна и границата с имението на Фонтенак. Освен че настаняването на Кабюс в Брьой разрешаваше по начин най-благоприятен затрудненията с мепешките овце, които покрай цяла върволица нескопосни овчари тъй и не бяха прокопсали, много успокояваше и мисълта, че в случай на нужда Кабюс можеше да окаже въоръжена подкрепа на Йона. Така освен облагите, които извличахме от Брьой и каменоломната — едната скромна, но втората съществена, — те имаха преимуществото и на нещо като преден пост на границата ни с Фонтенаковите владения, откъдето можеше да се държи под око и едничкия път, идващ от Аизи, по който се стигаше до Мепеш. Впрочем през онази паметна нощ, когато ни нападна — и в това се убедихме още на заранта по пресния конски тор, останал подире й, — многочислената шайка руми беше минала точно оттам и ако тогава Йона си бе на каменоломната, а не при нас, в Мепеш, то той, обезпокоен от тропота на минаващите коне и каруци, несъмнено би хукнал по някоя от преките пътеки към замъка, за да ни предупреди.
С мокри от росата ботуши, заметнал ръце зад гърба, юнашки навирил мустак и с червендалесто, сияещо от жизнерадост и блаженството на собственик лице, Кабюс отново се завъртя край къщата, където Йона се трудеше над своята подпорна дъга, и скромно подхвърли: