Последният довод на кралете [bg]

— Дадено. Бетод ме мрази и чувствата ни са взаимни, но теб той мрази повече от мен. Защото навремето си стоял до него, а сега си живото доказателство, че един северняк може сам да си е господар, че няма нужда да коленичи и да удря език в тлъстия задник на някое коронясано копеле, нито на тези на синовете му или на вещицата му. — Крамок се намръщи. — Въпреки че за нея няма да ми е трудно да направя изключение. Следиш ли накъде бия?

— Успявам — каза Логън, но Кучето не беше сигурен за себе си.

— Ако изпуснеш нишката, само свирни и веднага ти я подавам обратно. Мисълта ми е следната. Ако на Бетод му падне шанс да те докопа насаме, без приятелите ти от Съюза, онези пъплещи едва-едва като мравчици, даващи мило и драго да се припичат на слънчице и дето сега са ей там, оттатък. Тогава, мисля си аз, той май ще е готов да се откаже от доста неща. Една такава възможност може да го прилъже да слезе от хубавите си хълмчета, така си мисля аз, мм?

— Залагаш много на това, колко ме мрази.

— Ти какво, да не се съмняваш, че е възможно някой да те мрази чак толкова? — Крамок се обърна и разпери огромните си ръце към Тъл и Мрачния. — Но не си само ти, Кървави девет! За всички ви говоря, за мен също, за синовете ми! — Момичето отново хвърли чука на земята, но Крамок продължи да дрънка, без да й обръща внимание. — Аз си мисля, че ако твоите момчета и моите се обединят, може да съберем осемстотин копия. Ще тръгнем на север, все едно сме поели към Височините и искаме да искаме да сме откъм задника на Бетод, откъдето да го ръчкаме на воля. Мисля си, че това ще накара кръвта му да кипне. Мисля си също, че няма да иска да пропусне шанса да ни прати всички накуп обратно при пръстта.

Кучето се замисли. Беше доста вероятно хората на Бетод вече да са на нокти. Сигурно ги тревожи фактът, че се бият от грешната страна на Уайтфлоу. А сигурно са чули, че Кървавия девет се е върнал, и сега си мислят, дали не са избрали и грешната страна във войната. Бетод ще даде мило и драго да набучи няколко глави на колове, така че всички да ги видят. На Деветопръстия, на Крамок-и-Файл, на Тъл Дуру, на Дау Черния, че защо не и тази на Кучето. Мисъл точно като за него. Да покаже на целия Север, че няма бъдеще в никой друг освен него. Ще му се иска на Бетод и още как.

— Да кажем, че тръгнем на север — каза Кучето. — Но откъде Бетод ще разбере за това?

Крамок се ухили до уши.

— О, ще разбере, защото вещицата му ще разбере.

— Проклета вещица — извиси гласец момчето с копието на Крамок и ръцете му се разтрепериха от усилието да го държи изправено.

— Тази вещица с изрисуваното лице и проклетите й заклинания, която Бетод държи при себе си. Или може би тя него държи при себе си? Ето ти въпрос. Както и да е, тя гледа. Прав ли съм, Кървави девет?

— Знам кого имаш предвид — отвърна Логън с безрадостно изражение на лицето. — Кориб. Един приятел ми каза за нея, че притежавала дългото око. — Кучето нямаше и най-малка представа за какво ставаше дума, но реши, че щом Логън го приема на сериозно, значи трябва и той.