В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Барлър я погледна объркано.
— Добре — каза той — да се поогледаме в такъв случай наоколо.
Черити се помъчи да убеди самата себе си, че недоверието й е напълно неоснователно, но това не й се удаде. Обстоятелството, че това съоръжение продължаваше да функционира след всичкото изминало време, доказваше особено ясно, колко много неговите конструктори са държали на защитата му от достъп на външни лица. Възможно беше тук да има неща, които беше по-добре да останат забравени завинаги.
— Не разбирам защо чисто и просто не са си осигурили достъпа посредством прилагане на сила — каза тя, докато вървеше подир Барлър през тесния коридор. — Това е напълно в техните възможности.
Барлър кимна.
— Сигурно — каза той, — но ми се струва, че това, което се намира тук долу, каквото и да е то, е било толкова важно за тях, че не са искали да го унищожат. — Той я погледна въпросително. — И допускам, че съществува съответното устройство.
Черити отново бе силно изненадана. Действително съществуваше съоръжение за самоунищожение, което би вдигнало целия комплекс във въздуха, ако охранителния компютър стигнеше до заключението, че може да бъде превзет от враговете. Но се изненада колко много бе известно на Барлър.
— Ако аз можех да конструирам такова съоръжение, то бих се погрижил да не може да попадне невредимо в ничии ръце, поне не на тези, които успеят насилствено да проникнат вътре — поясни Барлър, сякаш беше прочел мислите й.
Бяха стигнали до края на коридора, където се намираше една-единствена тясна метална врата. Барлър натисна дръжката надолу, постоя малко и след това я отвори изведнъж.
В помещението зад нея веднага блесна бяла неонова светлина. Черити застана до него. Не знаеше какво беше очаквала, но с положителност не и това. Зад вратата се простираше огромна полукръгла компютърна зала. Цялата отсрещна права стена се заемаше от огромен екран, съставен от многобройни паралелно включени по-малки монитори. Някои от тях не действаха, но повечето все още функционираха. Те изобразяваха цветна стереокарта на света, върху която трептяха множество червени и зелени светлинки. В действие бяха и повечето от останалите компютърни монитори; зелената им светлина изпълваше помещението със зловеща осветеност, която напомни на Черити фалшивата светлина на тюркоазното слънце. И навсякъде лежаха тела на мъртъвци: мъже с тъмносините униформи на морската пехота и на армията на САЩ, но и цивилни, които бяха полегнали като заспали върху клавиатурите на компютрите или пък се бяха свлекли пред пластмасовите столове. Никой от тях не беше загинал от насилствена смърт, това Черити разбра още при пръв поглед. И нито един от тези мъртъвци не беше под петдесет години.
— Господи — прошепна Барлър. — Какво се е случило тук?
Черити не отговори. Но не беше особено трудно да си представи човек какво се е разиграло тук: нашествениците са атакували сградата на посолството, но въпреки превъзходството си не са успели да проникнат в този подземен комплекс. Обаче служителите в посолството са се оказали като пленници в приземието. Може би са издържали месеци, докато са се привършили постепенно хранителните запаси и са разбрали, че няма никакво спасение вече.
Черити мина покрай Барлър през вратата и пристъпи колебливо до един от компютрите. Сърцето й заби учестено, когато погледът й падна върху трепкащия монитор. Разбираше малко от онова, което четеше там, но онова, от което се беше опасявала досега, се превръщаше все повече и повече в сигурност. Тя протегна неуверено ръка, вкара няколко думи в компютъра и зачака нещо да се случи.
Върху монитора се появиха зелени букви, после нещо изсъска и от уреда се посипа дъжд от искри. Секунда по-късно екрана стана черен.
— Е? — попита Барлър откъм вратата. — Какво е това?
Черити изобщо не му обърна внимание, а застана до друг компютър. Повтори данните с разтреперани пръсти и този път уредът с готовност й предостави информация. Върху монитора се изписаха трепкащи зелени и бели колони от цифри.
Мина почти четвърт час. След известно време Барлър застана до нея и започна да наблюдава любопитно през рамото й, без да я прекъсва повече, докато Черити предпазливо навлизаше в тайните на компютърната система. Беше й много трудно. Нищо от това, което виждаше тук, не се числеше към същинските й задачи, но тя знаеше какво да търси.
Най-сетне се изправи отново и погледна първо към Барлър, после към огромния стенен монитор.