И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Често се случваше. Най-важното при разпита е да си добър слушател, да не подхождаш предубедено и да бъдеш нащрек. Понеже Катрин Данс използваше уменията си ежедневно, свидетелите и заподозрените започваха да я възприемат като терапевт. Клетият Кен Пфистър разголваше душата си.
Но тя не предлагаше психоаналитични сеанси. Не беше нейна работа да вади наяве демоните му.
О’Нийл се взираше към гората. Заради първоначалните показания на Пфистър полицаите търсеха следи около пътя.
— Най-добре да вървим в гората. — О’Нийл пак изгледа сърдито Пфистър. — Това поне може да помогне.
Инспекторът извика свои колеги и пое към дърветата.
— Възможно ли е шофьорът на автомобила, който си изчаквал, да е забелязал нещо? — попита Данс.
— Не знам. Може би. Ако Травис още е бил наоколо. От пътя се вижда по-добре.
— Помниш ли табелата, марката?
— Не, беше мрачно. Май беше камион или ван — служебен.
— Служебен?
— Да, отзад пишеше „Щатска…“ еди-какво си. Но останалото не различих. Честно.
И оттук можеше да изскочи нещо. Ще се свържат с всички калифорнийски агенции, чиито автомобили са минавали оттук.
— Добре.
Пфистър остана очарован от сдържаната похвала.
— Хубаво. Можеш да си вървиш, Кен. Но не забравяй, че срещу теб има висяща жалба.
— Разбира се, абсолютно. Наистина съжалявам. Не исках да попреча — измърмори мъжът и припряно се отдалечи.
Докато пресичаше шосето, за да се присъедини към О’Нийл и колегите му, Данс проследи как жалкият бизнесмен се качва в старата си кола.
Пишеше го в блога. Значи е истина, нали?
Искаше да умре.
Кели Морган безмълвно се молеше да умре. Изпаренията я задушаваха. Зрението й се замъгли. Гърдите я стягаха, носът и очите й горяха.
Болката…
По-ужасна обаче беше мисълта на какво заприличват лицето и кожата й от ужасния препарат.
Губеха й се моменти. Не си спомняше как Травис я е довлякъл долу. Дойде в съзнание в тъмната изба на баща си в мазето. Беше завързана за една тръба. Устата й беше залепена, вратът я болеше от душенето.
И едва си поемаше дъх от изпаренията от разлятата по пода течност — химикалът изгаряше очите, носа, гърлото й.
Задушаваше се… Понечи да изкрещи. Безрезултатно — тиксото запушваше плътно устата й. А и нямаше кой да я чуе. Всички бяха навън и щяха да се върнат по-късно.
Болката…
Събра сили и гневно заблъска медната тръба. Металът обаче не поддаде.
Убий ме!
Кели разбираше какво цели Травис Бригам. Можеше да я убие, ако беше продължил да я души още минута-две. Или да я застреля. Но това не му стигаше. Не, за отмъщение смахнатият перверзник искаше да я обезобрази.
Изпаренията щяха да стопят веждите и миглите й, да увредят гладката й кожа, нищо чудно да остане и без коса. Той не желаеше Кели да умре, а да я превърне в чудовище.
Откаченият перверзник с пъпчиво лице… Искаше тя да заприлича на него.
Убий ме, Травис. Защо просто не ме уби!
Спомни си маската. Ето защо я беше оставил. Като предупреждение на какво ще заприлича, щом химикалите си свършат работата.
Главата й клюмна, отпусна вяло ръце. Облегна се на стената.
Искам да умра… да умра…
Започна да вдишва дълбоко през парещия си нос. Светът постепенно избледняваше. Болката отстъпваше; Кели забравяше задуха, мислите, сълзите, горящите очи.
Отплуваше. Светлината помрачня.
Дишай дълбоко, по-дълбоко…
Всмуквай отровата.
Постигна своето!
Благодаря…
Не усещаше нито болка, нито тревога.
Топло облекчение замести избледняващите сетива и последната й мисъл, преди мракът да се спусне напълно, беше, че най-сетне завинаги се освобождава от страховете си.
Застанала до кръста, взряна в цветята под него, Данс се сепна от звука — беше заменила музиката от анимационно филмче с обикновено звънене. Погледна екрана на телефона.
— Привет, Ти Джей.
— Нов кръст ли, шефе? Току-що разбрах.
— Да, с днешна дата.
— О, боже! Днес?
— Да. Ти докъде стигна?
— В „Бейгъл Експрес“ съм. Колкото и да е странно, никой не знае почти нищо за Травис. Обясниха, че идвал редовно на работа, но не общувал с колегите си. Не говорел много; свършела ли му смяната, просто си тръгвал. С едно момче понякога си говорели за онлайн игри. Но толкова. И никой няма представа къде може да е отишъл. Шефът му каза, че и без това се канел да уволни Травис. Откакто раздухали историята в блога, започнали да заплашват и него. Бизнесът се сринал. Клиентите се страхували.