Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Ще ви чакам тук.
Изражението му ме умоляваше да не го карам да влиза в къщата.
— Не пускайте никого — казах и слязох от пикапа.
— Не се тревожете за това.
Погледнах другите малки къщи и ремаркетата в песъчливата почва на дворовете им. Някои имаха семейни парцели и бяха погребали мъртвите си роднини там. Надгробните плочи бяха изгладени от времето, наклонени или паднали. Изкачих стъпалата пред къщата на Лила Прюит и забелязах още надгробни плочи в ъгъла на двора й.
На плъзгащата се врата имаше петна от ръжда и пружината силно изскърца, когато я отворих. Влязох в затворената веранда, наклонена към улицата. Там имаше люлеещ се стол, тапициран с изкуствена материя на цветя, и малка пластмасова маса. Представих си как Лила Прюит е седяла там, пиела е чай с лед и е наблюдавала туристите, купуващи за четвърт долар рецептите й, и се запитах дали ги е шпионирала, за да се увери, че плащат.
Вратата на къщата беше отключена, но Хойт бе залепил бележка, която предупреждаваше: „Болест! Не влизай!“. Сигурно се бе сетил, че жителите на остров Танжер не знаят какво е биологичен риск, но бе успял да предаде посланието. Влязох в тъмен вестибюл. На стената беше закачена картина на Исус. Долових противната миризма на разлагаща се човешка плът.
В хола имаше доказателства, че някой е бил болен. Възглавниците и одеялата бяха разхвърляни, а на масичката за кафе имаше носни кърпи, термометър, шишета с аспирин, мехлеми и мръсни чаши и чинии. Жената бе имала висока температура. Беше чувствала болки и бе идвала тук, за да се настани удобно и да гледа телевизия. Накрая вече не бе имала сили да стане от леглото. И точно там я намерих — в стаята горе, с тапети на розови пъпки и люлеещ се стол, обърнат към улицата. Голямото огледало беше покрито с чаршаф, сякаш Лила Прюит не бе могла да гледа повече отражението си. Хойт почтително бе покрил тялото й, без да докосва нищо друго. Той много добре знаеше, че не трябва да премества нищо на местопроизшествието, особено ако след него там щях да отида аз. Застанах в средата на стаята. Вонята сякаш сгъстяваше въздуха.
Очите ми обходиха евтината четка и гребен на тоалетката и розовите чехли под стола, отрупан с дрехи, които Лила Прюит не бе имала сили да прибере в гардероба или да изпере. На нощното шкафче имаше библия с черни кожени корици и мостра с ароматичен спрей за лице „Вита“. Сигурно го бе използвала, за да се разхлажда от високата температура. На пода имаше купчина с поръчани по пощата каталози. Краищата на страниците бяха прегънати, за да отбелязват желанията й.
Огледалото над мивката в банята също бе покрито с хавлия, а на пода, застлан с линолеум, бяха разхвърляни други хавлии — влажни и окървавени. Тоалетната хартия се бе свършила, а кутията със сода за хляб до ваната загатваше, че Лила Прюит се е опитвала да се лекува сама, за да облекчи страданията си. В шкафчето не намерих лекарства по рецепта, а само стара паста за зъби, мехлем против хемороиди и обикновен крем за рани. Зъбната й протеза беше сложена в пластмасова кутия на мивката.
Възрастна и самотна жена. С малко пари. Вероятно бе напускала острова само няколко пъти. Предположих, че не бе правила опити да потърси помощ от съседите — първо, нямаше телефон, и второ, сигурно се бе страхувала, че ако някой я види, ще се ужаси и ще избяга. Но дори аз не бях подготвена за онова, което видях, когато дръпнах завивките.
Лила Прюит беше покрита с гнойни пъпки — сиви и твърди като перли. Беззъбата й уста беше хлътнала, а боядисаните в червено коси — разрошени. Разкопчах нощницата й и забелязах, че гъстотата на обрива е по-голяма на крайниците и на лицето, отколкото на торса, както бе казал Хойт. Сърбежът я бе накарал да издере с нокти ръцете и краката си, които бяха разкървавени, и бе предизвикал вторични инфекции.
— Господ да ни е на помощ — промълвих аз.
Представих си как се е чесала, как е изгаряла от температурата и се е страхувала от кошмарното си отражение в огледалото.
— Какъв ужас — добавих и в съзнанието ми пробягна образът на майка ми.
Пробих една от гнойните пъпки и натрих едно предметно стъкло, после слязох в кухнята и сложих микроскопа си на масата. Вече бях убедена какво ще видя. Това не беше варицела, нито херпес зостер. Всички признаци сочеха към пагубната обезобразяваща вариола, известна като едра шарка. Настроих микроскопа, сложих предметното стъкло, увеличих образа четиристотин пъти, нагласих фокуса и видях в цитоплазмата телцата на Гуарниери. Сетне направих още снимки на онова, което не можеше да бъде истина.