Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Време е за припева, и всички пеят с пълно гърло. Уилям само тананика под нос — не иска да привлича внимание. (Ах, а някога пееше къде-къде по-мръсни песни — с по-хубав и силен баритон от… Е, това вече го знаете.)
Когато песента свършва, Уилям се присъединява към аплодисментите. Настава малко объркване, някои от посетителите стават да си вървят, други се появяват на входа. Приведен напред, над чашата с бира, Уилям се старае да не изпуска от поглед всичко живо, що носи фуста, с надеждата да забележи най-сетне момичето с „изразителни лешникови очи“. Излиза обаче, че собственият му поглед е по-изразителен, отколкото е предполагал, защото, когато го спира за миг върху три млади жени, които явно нямат кавалери, те скачат незабавно от местата си.
Макар че той отклонява незабавно погледа си, вече е късно — те са се упътили право към него, същинска фаланга, потънала в дантели и тафта. И трите са широко усмихнати, показвайки прекалено голям брой зъби. Всъщност всичко при тях е прекалено — прекалено много кичури са се измъкнали изпод прекалено натруфените шапчици, прекалено много пудра имат по бузите, прекалено много панделки по роклите, прекалено отпуснати са пищните маншети, потрепващи около алчните им розови ръчички.
— Добър вечер, сър, може ли да седнем при вас?
Уилям не може да им откаже, както отказа да купи ноти от уличния продавач. Законите на етикецията — законите на анатомията дори — не го позволяват. Той се усмихва, кимва и поставя новата шапка на коленете си от страх някоя от тях да не седне отгоре й. Една от уличниците наглася фустите си на освободеното място, а другите две се натъпкват в останалото пространство.
— За нас е чест, сър.
Не са лоши на вид, но Уилям би предпочел да не се бяха натруфили, като че ли ще прекарат вечерта в някоя ложа в операта, и съчетанието от трите им парфюма да не беше толкова задушливо. Така, както са се наблъскали една до друга, излъчват миризма, която напомня на цяла каруца окосени цветя в горещ ден; Уилям се пита дали парфюмерийните фабрики „Ракъм“ не носят отговорност за този ефект. Ако е така, то баща му има и други грехове на съвестта си — освен скъперничеството.
Все пак, казва си той, момичетата изглеждат доста по-добре от повечето като тях, сочни като прасковки и без видими дефекти — може дори да са по-скъпи от Шугър. Работата е по-скоро там, че сякаш са донякъде в излишък, особено така натъпкани в такова малко пространство.
— Прекалено сте красив, за да седите сам, сър.
— Мъж като вас трябва да има хубава дама до себе си — а може и три да са.
Третото момиче само се изкисква, осъзнало, че не може да надмине колежките си по остроумие.
Уилям избягва да среща очите им — бои се, че ще забележи в тези грейнали погледи самомнителност, наглостта на човека от долно потекло, който се опитва да изтръгне контрола над положението от ръцете на по-високопоставения. Шугър сигурно няма да се държи така, нали? В неин интерес е да не го прави.
— Ласкаете ме, госпожици — казва Уилям и отвръща поглед, надявайки се, че отнякъде ще дойде спасение.
Проститутката, която седи най-близо до него, се навежда още по-близо — пълничките й, полуразтворени устни са съвсем близо до неговите, и прошепва доста високо:
— Да не чакате мъж, а?
— Не — казва Уилям и приглажда смутено косата си назад. Дали това изобилие от къдрици не го кара да прилича на содомит? Дали нямаше да е по-добре да я беше оставил по-дълга? А може би трябваше да поиска да я острижат по-късо? Господи, нима трябва да обръсне главата си, за да се спаси от такива унизителни положения?
— Чакам едно момиче, казва се Шугър.
Трите проститутки изиграват цяла пантомима — същински въплъщения на обида и разочарование.
— Аз не ставам ли, пиленце?
— Разбихте ми сърцето, сър! — и така нататък.
Ракъм не отговаря, а продължава да гледа неотклонно към вратата, с надеждата да поясни по този начин на клиентелата на „Камината“, че трите момичета не са с него. Колкото повече се отдръпва обаче, толкова повече трите момичета напират към него.
— Шугър, а?
— Познавач сте, няма спор.