Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Вярваш ли му? — попита той, когато остана насаме с Клайст.
— Какво ме засяга? Щом иска да остане, толкова по-добре. Само да не ми се прави на много важен.
През следващите няколко дни Хенри Мъглата наблюдаваше продължаващите побоища и подигравки. Както винаги издевателствата над Кейл го тревожеха най-много. Кон Матераци можеше да е разглезен хлапак, но беше ненадминат майстор в бойните изкуства. Само най-старите и най-опитните бойци на Матераците успяваха да го победят в учебните сражения, които болезнено имитираха реалните битки. Те се провеждаха всеки петък и продължаваха по цял ден. Заслужената му слава растеше и нищо чудно, че през последната седмица от официалното му обучение се нареди сред малцината новопостъпили в армията на Матераците, удостоявани с меча Форца или Данцигската колона, най-често наричан простичко Острието. Преди сто години великият оръжейник Мартин Бейкън го бе изковал от стомана с уникална здравина и гъвкавост, чиято тайна, за жалост, бе изчезнала навеки с Бейкън, който се самоубил от несподелена любов към една надменна млада аристократка. Тогавашният дож Питър Матераци, за когото бил изработен мечът, до края на живота си не повярвал, че гений като Бейкън може да се самоубие по такава причина. „Жена! — повтарял смаяно той. — Та аз бих му дал собствената си жена, само да беше помолил.“ Но познавайки прословутата студенина на дамите Матераци, малцина вярвали в сериозността на думите му.
Така или иначе, връчването на Острието беше върховна чест, оказвана за пръв път от двайсет години насам.
Церемонията по връчването на наградите и парадът на завършилите курсанти минаха великолепно, както можеше да се очаква — тълпи, размахани шапки, възторжени възгласи, музика, блясък и разкош, речи и тъй нататък. Начело вървяха бойците от Монд, почти пет хиляди на брой. Те не бяха обикновени войници, а въоръжен елит, най-добре обучените и екипирани бойци в целия свят, до един високопоставени и с аристократично потекло.
А в центъра стоеше Кон Матераци, шестнайсетгодишен, сто осемдесет и пет сантиметра висок, рус, мускулест, строен и красив — привличащ погледите на всички, обект на всеобщо внимание, любимец на тълпите, гордост на Матераците. Колко се гордееше от радостните викове и ръкоплясканията, докато му връчваха Острието. Когато го вдигна високо над главата си, от тълпата изригна рев на неописуем възторг.
Хенри Мъглата ръкопляскаше, за да не привлича внимание. Клайст изразяваше своята неприязън като аплодираше и ревеше тъй шумно, сякаш Кон му беше брат-близнак. Но въпреки подбутванията с лакът на Клайст и умолителния шепот на Хенри Мъглата, Кейл гледаше безучастно — и Кон забеляза това, макар да беше зашеметен от възторг и гордост.
Кон Матераци и досега бе имал изключително високо самочувствие — подсилвано допълнително от ласкатели и поклонници, — а днес чувството за собственото му великолепие излетя към главозамайващи висини. Дори и два часа по-късно, след като тълпите се разотидоха и той се уедини в голямата крепост, мозъкът му все още бръмчеше като разбунен кошер. Ала след като вълнението от комплиментите и възхвалите на неговите приятели и каймака на аристокрацията започна да стихва, той донякъде се завърна в реалния свят и си припомни оскърбителния отказ на Кейл да признае триумфа му. Подобно демонстративно неподчинение бе нетърпимо и той незабавно прати един от слугите си да повика неговия ученик.
Слугата се позабави с изпълнението на задачата — най-вече защото когато пристигна в спалното на новаците, имаше нещастието да попита Хенри Мъглата къде е Кейл. От известно време на Хенри не му се налагаше да използва дарбата си да шикалкави, но при този пряк въпрос старите навици се събудиха.
— Кейл? — повтори той, сякаш не бе сигурен за кого или за какво става дума.
— Новият ученик на лорд Кон Матераци.
— Лорд кой?
— Има черна коса. Ей-толкова висок. — Осъзнавайки, че си има работа с глуповато момче, слугата посочи с ръка височина около метър и шейсет и пет. — Грозен на вид.
— О, имаш предвид Клайст. Той е долу, в кухнята.
Слугата реши, че може би наистина търси Клайст. Струваше му се, че Кон Матераци бе казал Кейл, но можеше и да не е чул добре, а предвид сегашното му настроение нямаше ни най-малко желание да се връща да пита отново. За беда тъкмо тогава Кейл дойде в спалното с надеждата да подремне и планът на Хенри Мъглата да прати слугата за зелен хайвер се провали.