Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Интересна история — лениво избъбри Павел, след като изслуша дългия и доста заплетен разказ. — Та за какво искаше да се посъветваш с нас?
— Какво да правя сега. Страх ме е, Павлик. Знаеш ли колко ме е страх?
— Досещам се — позасмя се той.
Не беше повярвал на нито една нейна дума. Цялото поведение на хубавичката съседка беше съшито с бели конци — Павел отдавна вече беше забелязал колко усилено се опитва тя да привлече вниманието му, и то по всякакви начини. Ту ще го помоли да се качи в нейния апартамент да поправи нещо повредено и през това време ще се разхожда пред него твърде неглиже, ту ще дойде у тях под явно измислен претекст и ще седне така, че по никакъв начин да не могат да я изгонят. Сега пък е измислила някаква безумна история, за да пробуди неговото съчувствие и желание да й помогне. Не, две мнения няма, момичето си го бива във всяко отношение и само преди пет години той непременно щеше да се съблазни и увлече по нея. Едно е обаче преди пет години и съвсем друго сега. Преди пет години Павел все още обичаше такива очарователни глупачки с едър бюст, изваяни крачета и заоблено дупе, но сега вкусът му е друг, привличат го съвсем различен тип жени, но знае ли човек, може би след десет-петнайсет години, когато надхвърли четирийсет, ще се върне отново към предишните си предпочитания и отново главен определящ фактор ще станат младостта и свежестта. Тогава може би да, но определено не днес.
— Само не разбрах от какво всъщност те е страх. Той е твой почитател, значи няма намерение да ти прави нищо лошо, напротив — по всякакъв начин би те защитавал.
— Да, но ако поиска да се запознае с мен по-отблизо? Той се държи настрана сега, не съм го и виждала, но ако започне да нахалства? Нали е откачен, знае ли човек какво може да му хрумне. Аз ще му откажа, тогава представи си, че размаха ножа! Нали може да се случи така?
— Може — нямаше как да не се съгласи Павел. Разбира се, че беше възможно — в случай че цялата тази история е истина. Той не вярваше в нея, но нали не можеше да каже това на момичето. Ще вземе да се обиди, а защо трябва да го обижда, горкото малко момиче? Е, влюбила се в съседа, случва се. Старае се с всички сили да привлече вниманието му — ами това е естествено, щом се е влюбила. А дето при това послъгва — какво пък, и това се случва, жените са способни и на по-лошо, за да постигнат целта си, той не може да я осъжда за това. В края на краищата лъжата не е кражба. В случая е просто малка женска хитрост. Добре де, хайде да се съгласяваме с нея, и без това се очертава една дълга вечер — Оля отиде на поредната си среща със своя Роман, ще се прибере най-рано към полунощ, така че защо да не си побъбри с младичкото синеоко сладурче. — Но има един много прост изход. Престани да пееш за известно време, почакай милицията да го залови. Ако не се показваш на сцена, той няма къде другаде да те намери.
— Лесно ти е да говориш така. — Света въздъхна и леко промени позата си, така че поличката се вдигна още по-високо и почти до неприличие оголи заоблените й бедра. — Да можеше всичко да е толкова просто!