Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
На сутринта мъжлето ми бе станало по-рано от обикновено и си пееше нещо, докато се бръснеше в банята. Аз мързелувах в леглото, излежавах се и се усмихвах. Любимият ми се появи на прага, видя, че не спя, и дойде при мен.
— Хубавице моя…
— Къде отиваш толкова рано?
Той се подсмихна хитро и каза:
— По работа…
— Кога ще идеш в кантората? — сепнах се аз.
— Както винаги. — Лома започна да се облича, а аз въздъхнах с облекчение, защото той нямаше как да заобиколи супермаркета, тъй като не можеше да стигне по друг път до кантората. Това означаваше, че Таня бе избрала мястото правилно и изобщо тя беше страхотна.
Най-сетне Лома излезе, а аз скочих от леглото и започнах да се занимавам с всякакви глупости, пеейки и танцувайки. След това отидох до магазина и подхванах подготовка за празничната вечеря. Трябваше да отпразнувам кончината на мъжлето си. Към единадесет и половина той ми се обади от колата:
— Ладенце, купих ти кученце.
— Какво си ми купил? — не разбрах аз.
— Кученце, забравих каква порода е… чакай малко, тук ми е записано. Ето… кокер шпаньол, много е смешен, рижав…
— Ломе — казах му мило, — случайно да знаеш за какъв дявол ми е това кученце?
— Ами… — засмя се той. — Помислих си, че докато нямаме деца, за да не скучаеш…
„Човек не бива да мисли, когато няма с какво“ — прииска ми се да му отвърна, но вместо това го попитах:
— А помисли ли кой ще го разхожда сутрин? Мразя да ставам рано…
— Аз ще го извеждам — увери ме Лома. — А вечер ще ходим заедно в парка… като всички хора.
Представих си как се разхождаме в парка с Лома и с въпросното кученце и глухо простенах.
— Ладенце — зачурулика той отново, — какво ти става? То ще ти хареса… много е мъничко и къдраво.
— Къде отиваш? — стреснах се аз.
— В кантората.
— С кученцето ли?
— То няма да ми пречи, ще потича малко там, а пък аз ще се прибера вкъщи към два часа.
Сбогувахме се топло, а аз постоях малко до телефона и преместих поглед към часовника — беше дванадесет без пет минути. Изругах мръсно и се обадих на мъжа си.
— Къде си в момента?
— В колата — отвърна ми той.
— Господи, на коя улица си?
— Завивам към супермаркета.
— Веднага спри! — изкрещях аз. — Завий в пресечката, там има магазин за кучета, купи му каишка, купичка и суха храна за животни. Разбра ли?
— Лада, първо ще се отбия в кантората, там наблизо също има такъв магазин…
— Той не е същият… пък и кученцето няма какво да прави в кантората, там ще хване бълхи. Завий веднага в пресечката и не се опитвай да хитруваш.
— Вече завих — измърмори Лома. — Какво значение има откъде ще купя каишка?
— Щом ти казвам, че има значение, значи има. А от магазина веднага си ела вкъщи, искам да видя кученцето.
Щом свърших разговора си с Лома, се обадих на Таня и мрачно й казах:
— Махни стрелеца, ще платя колкото трябва…
— Защо така? — изсумтя приятелката ми.
— Не е твоя работа — ядосах се аз, а след това, разбира се, се разплаках от яд.
— Какво, дожаля ти за любимия, така ли? — веселеше се Таня вечерта.
Лома беше в кантората, а кученцето на име Роки лежеше на коленете ми.
— Кученцето беше в колата — обидих се аз. — Представяш ли си да убият човек пред очите му? Ще получи травма за цял живот.
— Да, това наистина щеше да съсипе животното… Е, тогава да пием за здравето на Лома… — Таня вдигна чашата си и ми смигна.
— Защо се хилиш непрекъснато? — не издържах аз. — Разбра ли се с килъра?
— Нямаше никакъв килър — въздъхна Таня. — Много добре те познавам, ти си добра жена… Аркаша, царство му небесно, беше по-грозен от плашило, но ти въпреки това го обичаше, а пък Лома е представителен мъж и има известни достойнства. И ти му беше ядосана, защото насила те накара да живееш с него. Знаех, че ще свикнеш и че ще ти стане мил, но измислих килъра, за да престанеш да вършиш глупости.
— Много си подла — поклатих глава с усмивка.
— А пък ти си егоистка — намръщи се Таня. — Само за себе си мислиш, а аз изобщо не те интересувам.
— Да не би да си се влюбила? — сепнах се аз.
— Сложих край на любовта, в смисъл че не искам повече да се влюбвам, няма никаква полза от това. Мъжете не ме обичат и всеки гледа да ме изпързаля. Ей го на Вова например. Какво още му трябва на този подлец? А пък все навън го тегли. Стига само да се обърнеш, да се разсееш за миг и той вече се измъкнал през вратата… — Таня въздъхна. — Имам една мечта.