Дяволски кости

Учудих се, че Слайдъл е чувал за МЕНСА, но нищо не казах.

— И не са дошли до Шарлот, за да приберат сина си?

— Според таткото хлапето вече било на шестнайсет и можело да прави каквото си поиска. — Слайдъл замълча за миг. — Така каза, но всичко ми стана съвсем ясно. Джими е бил гей и старият Клапек не е искал да има нищо общо с него.

— Защо мислиш така?

— Нарече го педал.

Всичко беше съвсем ясно.

— Защо отпечатъците на Клапек са вкарани в системата?

— Бил е мъжка проститутка. Знаеш как става — висят около гей баровете и причакват клиентела. Чудесен начин на живот. Оправят някого, припечелват малко пари и изчезват.

Значи момчето от езерото Уайли имаше същата съдба като повечето деца, които бягат от къщите си. Хлапето напуска дома си и очаква, че като Кен Киси и приятелите му ще обикаля страната с автобус и ще се друса с наркотици. Вместо това се озовава на улицата, започва да рови по кофите за боклук и се научава на някои трикове. Може да ти се скъса сърцето, но е лесно да предвидиш, че точно така стават нещата.

— Говори ли с майката?

— Не.

— Спомена ли в какво състояние е трупът?

Настъпи кратко мълчание. След това Слайдъл проговори:

— Може би ще успеем да открием главата и така няма и да разберат.

Значи злият Скини все пак имаше сърце.

Разказах му за отпечатъка по восъка.

— Заслужава си да го проверим — заяви Слайдъл. — Джими се е навъртал в НоДа между „Трийсет и шеста“ и „Норт Дейвидсън“.

НоДа. „Норт Дейвидсън“. Това е вариантът на СоХо в Шарлот.

— Риналди ще отиде там и ще покаже снимката му, да видим какво са готови да споделят приятелчетата му. Ще го накарам, преди да тръгне натам, да мине да вземе восъка с отпечатъка и да го остави в лабораторията.

— В колко часа ще отидеш в магазина на Куерво?

— В осем. Точно. И знаеш ли какво, докторе?

Изчаках да чуя какво ще ми каже.

— Стой далече от камерите.