Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Да — съгласи се адвокатът. — Допускам, че е възможно да се е случило така, както го разказахте.
Поаро стана и каза:
— Вие имате право да се виждате с господин Левърсън. Разкажете му моята версия и го попитайте дали не е вярна.
Той излезе от кантората на адвоката и махна на едно такси.
— Харли Стрийт, три-четири-осем — нареди на шофьора.
Заминаването на Поаро за Лондон изненада лейди Астуел, защото малкият човек не й беше съобщил какво възнамерява да прави. Когато след двайсет и четири часово отсъствие той се завърна, Парсънс го уведоми, че лейди Астуел иска незабавно да се види с него. Поаро намери дамата в будоара й. Беше се излегнала на един диван. Главата й почиваше върху много възглавници. Нейно благородие изглеждаше болна и съсипана много повече от деня, в който той пристигна.
— Значи се върнахте, мосю Поаро?
— Върнах се, мадам.
— Ходили сте в Лондон?
Поаро кимна.
— Не ми казахте, че ще ходите — остро изрече тя.
— Хиляди извинения, мадам, сбърках. Трябваше да ви кажа. La prochaine fois10…
— Ще постъпите по абсолютно същия начин — демонстрира чувството си за хумор дамата. — Първо си свършвате работата, а после съобщавате на хората. Май това е вашето мото?
— Струва ми се, че е и мото на мадам? — намигна й той.
— Е, от време на време — призна дамата. — За какво ходихте в Лондон, мосю Поаро? Предполагам, че вече можете да ми кажете?
— Имах разговор с добрия инспектор Милър и с великолепния господин Мейхю.
Лейди Астуел се взря в лицето му, за да разбере какво точно се крие зад тези определения.
— И сега мислите… — изрече бавно.
Поаро я гледаше спокойно.
— Мисля, че има вероятност Чарлс Левърсън да е невинен.
— Ах! — Лейди Астуел се надигна толкова рязко, че две възглавници паднаха на пода. — Значи съм била права! Права съм!
— Казах само, че има вероятност, мадам, това е всичко.
Нещо в тона му я стресна и тя го погледна изпитателно.
— Мога ли с нещо да помогна?
— Да, можете да ми кажете защо подозирате Оуен Трефусис.
— Вече ви казах, че просто го знам.
— За съжаление това не ми е достатъчно — обясни сухо Поаро. — Опитайте се да си припомните всичко за онази фатална вечер, мадам. Спомнете си всяка подробност, всяка дребна случка. Какво сте забелязали за секретаря? Аз, Еркюл Поаро, съм убеден, че трябва да е имало нещо.
Тя поклати глава.
— Но аз почти не му обърнах внимание тогава. Изобщо не мислех за него.
— Умът ви е бил зает с нещо друго?
— Да.
— С враждебността на съпруга ви към госпожица Лили Маргрейв?
— Да. Изглежда, всичко знаете, мосю Поаро.
— Аз знам всичко — заяви надуто малкият човек.
— Обичам Лили, мосю Поаро. Сам сте се убедили в това. Рубън започна да ми говори, че имала фалшиви препоръки. Не казвам, че не ни е излъгала. Напротив, излъгала ни е. Но едно време аз съм правила къде-къде по-лоши неща от нея. Трябваше да използвам всякакви трикове, за да се справя с театралните режисьори. Навремето нямаше нещо, което да не мога да напиша, да направя или да кажа само и само, за да успея. Лили искаше тази работа и приложи какви ли не хитрости, които не бяха съвсем… е, нали разбирате? Мъжете понякога постъпват много глупаво, когато стане дума за подобно нещо. Рубън вдигна такава врява, сякаш тя е висш банков чиновник, офейкал с милиони. Онази вечер бях силно разтревожена, защото въпреки че обикновено съумявах да се справя с Рубън, понякога той можеше да бъде ужасно упорит. Така че нямах време да наблюдавам разни секретари, пък и едва ли някой забелязва господин Трефусис. Той просто си е там и това е.
10
La prochaine fois. (фр.) — Следващият път — Б.пр.