Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Огледа района, но не забеляза нищо обезпокоително. Още по-важно бе, че не чувстваше никаква опасност. И въпреки това текстовото съобщение със сигурност бе стигнало до телефона на Хейтам. А може би му се бяха обадили и на домашния номер.
На негово място по-предпазлив човек щеше да се махне, но предпазлив е друга дума за страхливец.
Слезе бързо от таксито, държеше цветята в лявата си ръка. Глокът бе в десния джоб на сакото му, колтът — затъкнат в колана.
Тръгна към къщата по алеята, на която бяха паркирани две коли. Ако някой го видеше, едва ли щеше да заподозре нещо в мъжа с хубаво спортно сако, вървящ с букет към дома на приятел. Трябваше да благодари на някогашния си учител Борис Руснака, който му бе разкрил колко удобни са цветята — стара и изпитана измама, често използвана от КГБ.
„Човек с цветя и усмивка на лице не се възприема като опасен“ — казваше Борис.
Да, и Халил щеше да му благодари лично, преди да му изтръгне сърцето. Усмихна се.
В края на алеята имаше гараж, който се свързваше с къщата с бяла ограда с портал. Халил си спомни въздушната снимка. Отзад имотът бе заобиколен от висока стена и жив плет, имаше двор с мебели и някакво приспособление за готвене навън. Според Малик Халил трябвало да очаква, че семейството може да е навън. Нямаше куче. От задния двор се чуваше музика — западна музика, която дразнеше неприятно слуха му.
Той излезе от прикритието на къщата и надникна над ниската ограда, като в същото време бръкна за глока. Ако го очакваха, щяха да са точно там. Дворът обаче бе празен и Халил отвори портала и бързо отиде до задната врата на къщата. Изведнъж осъзна, че музиката вече идва иззад него и се обърна. На шезлонга, който бе с гръб към портала, седеше момиче на петнайсетина години. Печеше се на слънце почти голо, само по малък бял бански като онези, които Халил бе виждал в Европа. На земята до шезлонга имаше включено радио. Момичето като че ли спеше.
Халил тръгна към шезлонга. Позна момичето от фотографията — Надя, дъщерята на Хейтам. Докато я приближаваше, погледна назад към къщата, но не видя никого на прозорците или при вратата.
Спря до момичето и го огледа. В Либия щяха да я бичуват за такова разголване, а майка й и баща й също щяха да си понесат наказанието, че са позволили това. Майка й можеше дори да бъде екзекутирана, ако шериатският съд постови така. Нямаше значение. Скоро всички щяха да са мъртви.
Извади ножа от букета.
Момичето явно бе доловило присъствието му или беше усетило, че нещо скрива слънцето, и отвори очи.
Не видя ножа — видя единствено лицето на Халил и протегнатия към нея букет. Отвори уста и Халил заби ножа в голите й гърди между ребрата, дълбоко в сърцето. Тя го зяпна, но от отворената и уста излезе съвсем тих дъх и тялото й почити не помръдна. Халил завъртя ножа и го пусна, после хвърли цветята върху гърдите й.
Обърна се, извади глока и тръгна право към къщата. Вратата беше отключена и той влезе в задното антре, пълно с обувки и якета. Отдясно имаше проход, през който се виждаше кухня. При умивалника стоеше жена, с гръб към него. Беше с къси панталони и блузка без ръкави, боса. Готвеше.
Халил мина през прохода. Вече виждаше цялата кухня, във всекидневната нямаше никого. Погледна към отворената врата, който водеше към предната част на къщата, и чу викове на тълпа — някакво спортно предаване по телевизията или радиото. Прибра пистолета в джоба си, пристъпи в кухнята и направи две широки крачки към жената.
— Надя? — каза тя и докато обръщаше глава да погледне през рамо, Халил запуши устата й с едната си ръка, постави другата на тила й и я натисна към умивалника. Тя държеше нож, и преди да успее да замахне, Халил извъртя главата й, така, че тя почти изцяло се обърна към него. Погледите им се срещнаха за секунда, преди Халил да усети как вратът й се счупи. Ножът падна от ръката й.
Жегата започна да потръпва и Халил внимателно я свали на пода, където тя продължи конвулсивните си движения.
Погледите им отново се срещнаха и той остана да я гледа няколко секунди, мъчеше се да определи дали ще умре, или ще остане парализирана от шията надолу. Лично за него нямаше значение, макар че би предпочел да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. След година-две голите й крака и ръце нямаше да изглеждат на мъжете така привлекателни.
Извади глока, мина през отворената врата и спря в коридора. Пред него бе предната врата, отдясно имаше стълбище, а отляво — голям вход, през който се чуваше спортното предаване.
Тръгна натам с насочен напред пистолет. На дивана срещу него лежеше мъж, който със сигурност бе Джибрал Хейтам. Беше по къси панталони и синя тениска, също бос. Лежеше с лице към телевизора, който в момента показваше реклама на бира. На масичката до дивана също имаше кутия бира. Джибрал Хейтам беше заспал и Халил си помисли дали да не го застреля в главата и да продължи с другите си задачи. Предпочиташе обаче да поговори, ако има възможност — а сега имаше.