Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Всъщност, я улеснява. — Той посочи към вратата, която беше боядисана в мръснобяло, а от двете й страни нависоко бяха поставени лампи, които премахваха всяка сянка. — Бихте ли застанали там? — помоли той.
Хилтс застана с гръб към вратата.
— Брадичката горе, устата затворена, не се усмихвайте — нареди Пикс.
Чу се щракане и примигване на силна светлина и Фин се досети, че лампите от двете страни на вратата бяха светкавици.
— А сега отстъпете мястото си на госпожица Райън.
Хилтс се премести и Фин на свой ред застана пред вратата. Пикс нагласи триножника на височината на Фин и светкавиците отново примигнаха.
— Отлично — поклати доволно глава. Извади от апарата флашкартата, пъхна я в специален драйвър до един от плоските монитори и написа нещо на клавиатурата. — Някакви предпочитания за имената?
— Нямам — отвърна Хилтс.
— Аз също — съгласи се Фин.
— Добре, вие ще сте… ааа… Норман Пейдж, а госпожица Райън ще бъде Алисън Макензи. Как ви се струва?
— Без значение — повдигна рамене Хилтс.
— Става — кимна Фин.
— Мили боже! — възкликна Симпсън и се разсмя. — Това литературна алюзия ли е, или се заблуждавам?
— Едва ли е литературна — отвърна Пикс с усмивка.
— Не разбирам — каза Фин.
— Естествено, скъпа, твърде си млада.
Пикс се върна на клавиатурата и поднови писането.
— Месторождение Торонто, Онтарио, Канада, дата… 1981, там някъде, моминско име на майката… баща… документите са издадени… гарант. — Той продължи да пише, мърморейки си под нос и след миг беше попълнил онлайн формуляра. — Следващото нещо е пътечката, така че да не могат да ме проследят дотук — обясни той. — Първо, избирам подходящото канадско консулство… да речем Албания и поставям техния адрес на издал документ. — Започна да чете от екрана. — Руга, Дервиш Хима, Кула, номер две, апартамент двайсет и две, Тирана, Албания, телефон номер 335 (4) 257274/ 257275; факс номер 355 (4) 257272 и накрая кодът — приключи театрално с писането Пикс.
— И какво постигаме с това? — попита Хилтс.
— Това информира компютъра в паспортния отдел на Отава, че господин Норман Пейдж и госпожица Алисън Макензи, и двамата понастоящем в Париж, Франция, където се намира най-близкият паспортен отдел в района, подновяват паспортите си и всъщност вече са го сторили. Съобщаваме, че новите всъщност чакат в посолството в Париж. В същото време се изпраща друг пакет инструкции към новите файлове заедно с молба за дигитализиране на двете нови паспортни снимки. Всичко получава задна дата, паспортите се печатат със заявените за днес и ще са готови в посолството, откъдето можете да си ги вземете. Покажете свидетелствата за раждане, шофьорските книжки и социалните си застрахователни номера, с които ще ви снабдя, и ще ви дадат съвсем редовни канадски паспорти, топли-топли, уредени от моя милост. Ако някой от компютърните им специалисти се опита да проследи по обратния път документите, ще се окаже в задънена улица в албанското консулство, което най-вероятно се помещава в някоя мърлява дупка над бакалница и минава за супермаркет в Тирана. Малко е усложнено, но това е идеалната дупка в системата. Вмъкваш се в базата им данни, те решават, че инструкциите са си техни и оттам легитимни. Досега не съм имал случай на провал.
— Вероятно имахте предвид социални осигуровки?
— Не правете тази грешка в посолството в Париж, ако някой случайно ви зададе въпрос, макар че е малко вероятно. Социални осигуровки се наричат в Щатите, а в Канада са социални застраховки.
— Но ние не отиваме в Париж — възрази Фин.
— О, напротив! — обади се Артър Симпсън.
— Ами Лозана?
— Мъжът, когото търсите, вече не живее там. — Той замълча. — Всъщност, този човек е мъртъв от осми септември 1960, четвъртък, двайсет и три часа и двайсет и две минути.
— По-точно не можеше да бъде — саркастично отбеляза Хилтс.
— Тогава потъна корабът — поясни Симпсън. — Да приключим първо с Лиам и после ще ви разкажа всичко.
Което и стори.
25.
Без да броят паспортите, до два следобед вече разполагаха с всички необходими документи. Пикс щедро бе добавил две съвсем редовни карти „Виза“ от банка „Нова Скотия“ на новите им имена, всяка с по десет хиляди долара, които според Пикс щяха да останат някак незабелязани в огромния поток от невидими трансфери, прехвърляни всекидневно чрез сателитни връзки по целия свят.