Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Отпусна се по гръб — това предизвика нови спазми. Пое си дълбоко въздух, за да ги прогони. Разбра, че те са по-силни от нея. Направи опит да се съсредоточи над друго — гласът на Майкъл, шепнеш любовни слова, нежната влага на езика му, танцуваш върху загатнатите форми на тялото й, силата и твърдостта, с която прониква в нея, блаженството след края на акта.
Джейн отвори очи, в очакване на голото му тяло, надвесено над нея. Вместо това пред очите й стоеше Паула.
Стресна се. Мускулите на гърба й се стегнаха в жесток възел. Заплака от болка.
— Пак гърба ли?
Паула явно е свикнала да ме вижда в това състояние, помисли си Джейн и в потвърждение кимна. Не можеше да вдигне глава от възглавницата.
— Обърнете се настрани. Ще ви направя масаж — нареди Паула.
Джейн се подчини без колебание. Колко пъти бяха повтаряли този ритуал последната седмица? Чувстваше как пръстите на помощницата леко натискат гърба й над кръста.
— Тук ли? — попита Паула, пръстите й рисуваха невидими кръгове.
— Малко по-нагоре… Там, благодаря!
— Опитайте да съсредоточите дишането си върху бодящото място — чу да казва тя.
Недоумяваше. Как може да се насочи дишане към място?!
— Концентрирайте се — допълни Паула.
Джейн се опита, но нищо не се получи. Как да концентрира своето дишане, когато не е в състояние да концентрира дори мисълта си!?
Какво става с мен? Кога преминах границата от хистерията към инвалидността?
— Как сте сега? — прекъсна разсъжденията й Паула и вдигна ръцете си.
— По-добре. Благодаря!
— Опитайте да станете, да направите малко гимнастика!
На Джейн й се заповдига само от мисълта за подобен подвиг.
— Не смятам, че това е разумно.
— Доктор Уитакър каза днес да излезем. Да ви заведа на разходка.
— Или да се повозим с колата — добави Джейн.
Този вариант й се виждаше по-примамлив.
— Каза, че не искате да закусвате.
— Мисля, че стомахът ми няма да приеме никаква храна — Джейн обнадеждено погледна Паула. — Възможно ли е болките да са от грип или настинка?
Дали пък нейната амнезия не е объркала хората дотолкова, че да не виждат друга — проста и очевидна причина? А ако едното няма нищо общо с другото? Ако става дума за обикновена простуда?
Паула сложи длан на челото й.
— Малко сте топла, но не се учудвам. Цял ден сте в леглото — в думите й се долавяше упрек.
Джейн се почувства като малко момиченце, на което бавачката се е скарала.
— Ще се опитам да стана.
— Най-напред вземете това — в дланта на помощничката се появиха две малки бели хапчета, а след миг, и чаша вода.
Става за фокусник, помисли си Джейн. Взе таблетките и така вторачи поглед в тях, като че очакваше да проговорят.
— Глътнете ги! — настоя Паула.
В съседната стая иззвъня телефонът. Майкъл през седмицата го бе преместил от спалнята там. Прислужничката остави водата на масата и бързо се отправи към него.
— Ако търсят мен, настоявам да говоря, без значение кой е — провикна се след нея Джейн.
Отговор не последва.
— Страхотен късмет — сподели тя със своето отражение, прибра косата си и се опита да се усмихне.
Устните й не помръднаха.
— Ще те накарам да се засмееш — каза Джейн и разтегна с пръсти краищата на устните си.
Хапчетата се изтърколиха върху светлозеления килим в краката й.
— О, Боже, как можах да забравя за вас, скъпи приятели!? — тя коленичи, подпря се на ръце, взе таблетките и ги вдигна в длан, загледана в огледалото насреща. — Жената в ролята на куче… Какво я докара до това състояние?
Концентрирайте се, дочу в съзнанието си гласът на Паула. Концентрирайте се! Чувстваше се толкова добре, когато сама бродеше из Бостън. В хотел Ленъкс — също. Нямаше ти нищо в полицията, в болницата, дори тук, когато Майкъл те доведе за първи път. Откакто започна да пиеш тези тъпи, малки, много леки и полезни хапчета, не можеш да станеш, от леглото, загуби апетит, световъртежът те прави на луда!
— Няма никаква логика! — произнесе на глас — Дори когато загубих паметта си, чувствах глад.
Погледа няколко секунди малките, кръгли, вдлъбнати в средата таблетки, отвори гардероба и ги пусна в едни черни обувки. Дали имаше някъде по света толкова интересни обувки? С усилие се изправи на крака, прекрачи към нощното шкафче и бързо изгълта водата. Паула точно влизаше в стаята.