Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
„Имаш няколко свободни часа, а в девет часа отиди на занятия с останалите и ги посещавай през останалите пет дни. Учебниците, които ще ти трябват, и четящото устройство са на масата в трапезарията. Дахно.“
Блейс взе душ, облече се, приготви си закуската и седна да яде в трапезарията, преглеждайки същевременно оставените от Дахно книги. Запозна се със съдържанието на повечето от тях, извика такси и отиде на занятия.
Сутринта беше отделена за самостоятелна работа в клас, като в книгите се описваха само тези светове, на които щяха да заминат след обучението си слушателите от съответната група. Според Блейс, само с четене курсистите едва ли щяха да получат всестранна подготовка, за да си вършат това, което се очакваше от тях. Наистина, по-късно той узна, че има още много други занятия по най-различни дисциплини, които се водеха от други преподаватели.
Тъкмо сутрешните занятия приключваха, и дойде един около шестдесетгодишен мъж с приятно лице, в което като че ли имаше нещо екзотическо, въпреки че Блейс можеше да се закълне, че едва ли онзи беше истински екзотик. По-вероятно беше да е от Другите — но независимо от произхода си той владееше голяма част от методите, използвани от екзотиците при работата им с хората.
По-специално това се отнасяше за екзотическите методи на убеждаване, тъй като именно тях екзотиците владееха до съвършенство, що се касаеше до хипнозата. Блейс беше чел някъде, а когато попита веднъж за това майка си, тя също потвърди — подобни способи за въздействие трябваше да се прилагат само в много крайни случаи, изключая автохипнозата, която се използваше предимно за улесняване на запомнянето.
Преподавателят се спря върху начините на привличане и задържане на вниманието на аудиторията, а после премина към начините за постигане на концентрация. Изведнъж той погледна от висотата на катедрата си Блейс и каза.
— Искате нещо да кажете ли, Блейс Аренс?
Блейс почувства погледите на всички присъстващи върху себе си. Но още не бе дошло времето да доказва способностите си или превъзходството си над останалите.
— Не… — произнесе той, давайки си вид, че мисли, — не, нищо.
— Ето, виждате ли — преподавателят отново се обърна към класа, — как успях да концентрирам вниманието ви върху Блейс Аренс. Ако например той и аз работехме заедно, то таланта на единия от нас да привлече вниманието на хората към партньора си би бил изключително ценен. Когато имате свободно време, помислете как бихте могли да използвате това.
Блейс беше силно заинтригуван. Думите на преподавателя послужиха не само да насочат вниманието на класа към Блейс. Всички трябваше добре да разберат и нещо друго. Той е учил по друг начин, не като останалите. Най-добре подготвените курсисти щяха да се замислят, колко от това, което те не знаят, е известно на Блейс?
А не беше ли това по заповед на самия Дахно, за да даде възможност на Блейс да направи първата си стъпка към спечелване на лидерското място? И към доказване на превъзходството си над останалите?
— От предните уроци вече знаете за хипнозата и автохипнозата — продължи преподавателят. — Да отбележим, че прилагането и на единия, и на другия метод започват със завладяване на вниманието, макар и собственото ви. После следва фокусирането на това внимание върху нещо. Това е много важно, особено ако работите с непознати, които непременно трябва да бъдат убедени да направят нещо — например, да ви кажат важна за вас информация, която иначе не биха споделили.
— Но вниманието на събеседниците си трябва да привличате с нещо приятно за тях. Естествено, можете да го направите, и ако кажете на мъжа или жената срещу себе си нещо неприятно. Или да се държите предизвикателно с тях.
Той замълча, а после отново погледна Блейс.
— Обаче — продължи той, — ако искате да постигнете резултат и човека да продължи да се държи добре с вас, въпреки че не ви се доверява напълно, то използването на хипнозата не е най-добрия метод.
Учителят говори на тази тема още петнадесетина минути, а Блейс развълнуван го слушаше, припомняйки си, че много от това, което слуша сега, вече му бе известно, много отдавна, наблюдавайки навремето майка си. Останалата част от урока беше посветена на демонстрация и опити, чрез практически занимания.
Преподавателят извикваше един от учениците и тихо започваше да му обяснява как да използва хипнозата, за да получи определена информация. След това закрепваше миниатюрен приемник за ухото на ученика и го инструктираше по телефона чрез него какви въпроси да задава на събеседника си.
Преподавателят им показа три варианта за довеждане на човек в състояние, което той наричаше „готовност за комуникация“. Той насочи вниманието на класа към факта, че всъщност нито един от събеседниците не беше напълно хипнотизиран, само им бе внушено, че говорещия с тях е техен съмишленик.