Разрушителят на светове

През следващите няколко дни той продължи своите следобедни дирения, обаче не успя да научи много. В момента, в който откриеше нещо интересно, файла изведнъж изчезваше, все едно някой го блокираше отвън. А Блейс все още не беше толкова добър, че да разгадае кода за достъп към такива файлове.

Независимо от всичко, след щателно съпоставяне между резултатите от проучванията му и учебната програма, Блейс съумя да си изясни структурата на организацията, която наброяваше между десет и петнадесет хиляди души. Тя беше изцяло под контрола на Дахно, а влиянието й се простираше върху поне осем от Новите светове.

По някое време Блейс почувства, че е в задънена улица. Ако разполагаше с един по-широк информационен фон, на който отделните факти биха се видели и свързали един с друг, много по-лесно, то може би от това, което вече беше намерил, можеше да се извлече много повече… Просто му трябваше още време — сега той ясно осъзнаваше това. Вече беше решил, че всеки от отредените му дни е безценен, а нямаше начин да не изгуби част от тях в събиране и проучване на информацията.

Но най-ценна беше информацията, която му предоставяха състудентите му. Изведнъж го осени мисълта, че едва ли би имал по-добра възможност от това да побеседва с новите си приятели. Тъй като уикенда тъкмо започваше, сигурно нямаше да е трудно да му отделят малко от времето си.

Блейс се отправи към добре познатия му жилищен блок. Тук всичко си беше както преди, само че във входа имаше друг портиер, също толкова стар. Той се качи с един от дисковите асансьори до етажа с апартаментите и откри, че всички те са празни.

Блейс се усмихна на собствената си глупост. Естествено, че след цяла седмица учене те са отишли някъде да се позабавляват. А на него просто не му беше дошло наум да попита някой от тях, къде ходят през свободните си дни, ако разбира се, ходят някъде. Не му оставаше нищо друго, освен да се прибере в къщи.

А там също нямаше никой. Дахно липсваше, както обикновено. Блейс хапна и се опъна на кревата. Сега можеше да се захване с нещо или да прочете някоя книга, но точно в този момент нищо не му се правеше. Тогава отново се замисли за себе си и за това каква роля му бе отредила съдбата в този живот.

Той още не беше намерил начините, чрез които се канеше да помогне на човечеството, защото първо трябваше да узнае колкото се може повече за състудентите си и за положението на всеки от отделните светове. А после трябваше да насочи човечеството в посока, която именно той самият трябваше да избере. Защо иначе се бе родил на този свят?

Разбира се, хората можеха и да не разберат и въобще да не приемат това, което той се канеше да направи за тях. Може би някога, в далечното бъдеще тяхното самосъзнание щеше да се извиси дотолкова, че оглеждайки се назад, те неминуемо щяха да разберат, че именно той, Блейс, ги бе отклонил от опасностите по пътя, по който те се бяха устремили, и той, и само той ги бе насочил във вярната посока към бъдещето и неограничените възможности, които предлагаше то.