Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Следващите занятия водеше една жена, която запозна класа с особеностите в поведението на хората от планетите, където им предстоеше впоследствие да работят.
— Имайте предвид — каза тя, — че разликите в маниерите сами по себе си не означават непременно и големи разлики в поведението, но ако начина, по който вие се храните, говорите, стоите и други такива, съвпада с маниерите на хората, с които общувате, това подсъзнателно ги кара да мислят, че те и вие имате доста общи неща, и ви сближава още повече. — Тя направи пауза. — Въпреки че това невинаги е валидно, — продължи тя, — обикновено при делови срещи се оказва твърде съществено.
Настъпи време за обяд. Беше нещо средно между шведска маса и закусвалня на самообслужване — студентите сами си пълнеха чиниите и сядаха по трима или четирима около малки масички. Блейс огледа стаята, забеляза вчерашния си противник по джудо и беше донякъде учуден, забелязвайки, че едната му ръка виси на превръзка. Той бързо тръгна към него, тъй като Иаков трудно се оправяше с една ръка — да държи чинията си и да си сервира. Блейс му се усмихна, протегна ръка и му помогна, като придържаше чинията, докато онзи си слагаше храната вътре. Очакваше Иаков да реагира по всеки възможен начин, но определено бе учуден от топлата усмивка, с която другия прие помощта му. Хванал в ръце и двете чинии, Блейс се насочи към най-близката свободна маса.
— Какво се е случило с вас? — попита най-приятелски той, когато седнаха на масата. — Когато ви оставих вчера, ръката ви беше съвсем наред.
Иаков отново се усмихна, но този път — съкрушено.
— Това е наказание за греховете ми — непринудено отговори той, въпреки че в думите се долавяше сдържаност и сериозност, така характерни за квакерите. — Само съм се поразтегнал малко. Ще се оправя след два-три дена. Вчера, когато занятията свършиха, сенсеят ми предложи да остана и да потренираме малко двамата. И тогава ми показа колко е нечестно да използвам преимуществото си в схватка с по-неопитен боец. Аз отначало не разбрах защо той постъпи така с мен, но когато ми помагаше да се обличам, отбеляза, че в джудото, както и във всичко останало, трябва да се спазва добрия тон. Така че приеми извиненията ми за вчера.
— Няма нищо — сви рамене Блейс. После бързо съобрази, че това ново развитие на нещата му предоставяше много възможности, и като подбра момента, попита.
— Всичко това — веднага ли го разбрахте? И как точно?
— Сенсеят забелязва всичко, което се случва на занятията, трябваше да се сетя за това — търпеливо обясни Иаков. — Аз не трябваше да постъпвам така с вас, и той ми го напомни.
— Вие сте разбрали това от думите му за добрите обноски ли? — Блейс се опитваше да спечели време, и да прецени чутото. Така погледнато, цялата история едва ли можеше да е нагласена от Дахно.
— О, да — отговори Иаков, — на всяка цена трябва да запомним всичко, което той казва или прави. Има една подробност. Ако той не оцени добре работата ми в часовете по джудо, то колкото и да съм добър по останалите предмети, това няма да ми помогне. Ще бъда отчислен, а през това време останалите ще заминат по разпределение.
— Толкова много ли значи това за вас? — попита Блейс.
— Това е важно за всички нас. — Иаков го изгледа с известно учудване. — Нима брат ви не ви е говорил за това?
— Брат ми почти не ми говори. Това също е част от системата на подготовката ми.
— Никой от нас не иска да се откаже от шанса да гради бъдещето на Новите светове — изрече Иаков.
— А-ха — равнодушно откликна Блейс.
— Нима брат ви не ви е говорил и за това? Та нали това е нашето предназначение, на нас — Другите? Нашата цел е да дадем на обитаемите светове най-доброто, създадено от Отцепените култури, а освен всичко друго и правителство, състоящо се от най-достойните хора. Нали точно затова са необходими Отцепените култури — да ни дадат знанията, които сега изучаваме тук. Ние, Другите — които обединяваме качествата на представителите на няколко различни култури.
— Да, именно това е начинът, неизбежно е. — Блейс се опита да звучи ласкателно.
Иаков изглежда клъвна: той се наклони напред, и доверчиво заговори на събеседника си:
— Нито аз, нито вие ще доживеем да видим резултата от дейността на нашата организация. Но от това не следва, че не сме длъжни да помагаме това да стане. Но всичко се дължи само благодарение на вашия брат, който безусловно е гениален и прозорлив, и ни кара да се стремим към достигане на целта си.