Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Сядай — каза Дахно на Блейс, и се отпусна на пейката до стената, а Блейс се намести до него.
Известно време те наблюдаваха тренировката. Блейс бе изучавал бойни изкуства, макар и за малко, както традиционно земните, така и тези, които се бяха появили и на другите планети. Доколкото можеше да схване, в момента младите хора упражняваха усвояването на една от основните хватки в джудото — хвърляне през рамо.
След известно време инструктора плесна с ръце и цялата група се строи в редица.
— Рандори — изкомандва ги по японски той. — Петнадесет минути. Хадзиме!
Аха, помисли си Блейс, припомняйки си собственото си обучение по джудо, явно този сенсей наистина тачи традициите, дори може да е японец от Старата Земя.
Инструкторът остави учениците си и се насочи към Дахно и Блейс. Дахно стана, Блейс също. Приветствайки японеца, брат му отсечено кимна с глава, и онзи му отвърна по същия начин. Блейс, познавайки ритуала на вежливост, се поклони още по-ниско.
— Сенсей — произнесе Дахно, — това е брат ми, Блейс Аренс. Много ще се радвам, ако успеете да го обучите до нивото на учениците си, а даже и по-нагоре, ако той поиска.
Тъмнокафявите очи на сенсея се стрелнаха към Блейс.
— Преди време е учил малко бойни изкуства — поясни брат му.
Блейс се учуди. Това пък откъде го беше разбрал?
— Кажете ми — обърна се сенсея към Блейс, — на какво ви обучаваха?
Блейс реши, че трябва да спомене само традиционните бойни изкуства, които познаваше. Повечето от инструкторите по традиционните бойни изкуства се отнасяха с презрение към еклектичните и изкуствено синтезирани системи за водене на бой, които бяха широко разпространени на новите светове.
Блейс започна с това, че бе минал през няколко етапа в обучението си, като най-дългият от тях беше продължил три месеца. През два от тях се бе занимавал с джудо, един — с карате, и само три седмици с айкидо, което му беше харесало най-много.
— Е, тук аз преподавам същите тези три дисциплини, които вие споменахте — сега сенсеят говореше на Блейс, все едно Дахно въобще го нямаше, — и освен тях още една-две, по-малко известни. Разбира се, обучението ви е било абсолютно безразборно, без никаква система, и това е много тъжно, но хубавото е, че сте започнали да учите като дете. Следователно, би трябвало да имате по-малко вредни навици за изкореняване, отколкото другите, за да можете да преминете към сериозните тренировки. Имате ли до-дзи?
— Има — разнесе се гласа на Дахно, откъм пейката. — Сложих му го в шкафчето. Шкафче номер четиридесет и две.
— Облечете го — заповяда сенсея, — и елате да проверим спомняте ли си как се пада.
Блейс бързо се преоблече и като се върна, застана на предишното си място. Дахно беше изчезнал някъде и Блейс почувства, че го обхваща притеснение. Сенсеят като че ли беше забравил за него. От време на време, той усещаше косите погледи на другите ученици. Съвсем определено, те не изпитваха симпатия към него и по-скоро бяха доста недружелюбни.
Но след малко сенсеят обяви почивка и кимна на Блейс да дойде при него. После го заведе до висок, почти колкото него младеж, около двадесетгодишен, широкоплещест, с гъста руса коса, и с около двадесет фунта по-тежък от него.
— Това е Иаков — представи го сенсея. — Иаков, това е Блейс. Бих искал да видя как ще се справите двамата.
Иаков не се усмихна на Блейс, а само леко кимна с глава. Блейс отговори по същия начин.
Сенсеят се дръпна назад и се обърна към останалите.
— А ние през това време ще тренираме хватките. След лекото хвърляне следва или „катами-ваза“, или захват, или „сими-ваза“. Не се съпротивлявайте, когато партньора ви хвърля.
— Хадзиме! — Това беше командата за старт. Иаков се усмихна, наистина, не особено приветливо или приятелски, и отново се поклони. Блейс също отвърна с поклон и бързо си припомни основните правила. Не хващай яката на другия много силно, не откъсвай крака от земята, а ги плъзгай по нея, все едно танцуваш.
Блейс се опита да застане в основната позиция за хвърляне. Ръката на Иаков, стискаща го за яката, изведнъж се напрегна, Блейс се спъна, загуби равновесие и започна да се накланя назад. Той въпросително погледна противника си, сенсеят още не беше дал команда за започване на хвърлянията. На лицето на Иаков обаче бе изписано невинно безразличие.