Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Блейс се свърза с транспортната служба и след половин час автоматически програмираният оувъркар го докара пред вратата на нужното му здание.
Той влезе усмихнат в офиса, поздрави служителите, седящи по местата си, и се отправи към кабинета на брат си.
— След пет минути затваряме, Блейс Аренс — каза едната от секретарките — Ара.
Той спря, обърна се към нея и отново се усмихна.
— Разбира се, вие можете да си тръгвате, а аз ще почакам брат си в кабинета.
След това влезе и внимателно затвори вратата след себе си.
Всъщност, беше дошъл тук само заради информацията. Седна пред монитора, натисна бутона и започна да търси необходимите му данни.
Отне му известно време да ги намери — почти един час му трябваше, докато намери директорията, в която Дахно съхраняваше секретната информация. Освен нея имаше и друга, по-лесно достъпна, и оттам Блейс успя да извлече доста полезни неща.
За около три часа той успя да разбере, че Дахно контролира организация, която се наричаше „Другите“. Очевидно беше, че тя е възникнала спонтанно, като резултат от обединяването на хора, родили се от смесените бракове на основните представители на трите най-големи Отцепени култури — квакери, екзотици и дорсайци. Дахно се бе присъединил към тази организация, и заставайки начело, той я бе превърнал в мощно оръжие, служещо на бизнеса му.
После бе започнал да събира и обучава група след група, като тази, в състава, на която вече беше и Блейс. Като свършеха обучението си, те заминаваха за някоя от планетите на Новите светове, отсядаха в големите градове и там изграждаха свои собствени филиали, които на свой ред се стремяха да станат достатъчно силни, а освен това, бяха длъжни редовно да снабдяват Дахно с полезна информация.
Организацията поддържаше нещо като информационна мрежа от стария тип, горе-долу като тази, която използваха базите данни през осемнадесети и деветнадесетия век. По нещо тя приличаше и на шпионската мрежа, създадена по време на войните през двадесетия век. Но тази мрежа бе организирана къде-къде по-прецизно, отколкото който и да е от предишните й прототипи. Направлявана от желязната ръка на Дахно, тя му доставяше не богатства, а нещо много по-ценно — информация, и така осигуряваше на организацията, а в частност и на самия него, възможността да властва над тези светове.
Дахно винаги държеше една и съща реч пред всяка група, завършила обучението си. Богатството и властта се появяват в момента, когато се снабдиш с нужната ти информация. После допълваше, че информацията сама по себе си е напълно безполезна, ако не е обработена от нечий необикновен мозък — например такъв като неговия.
Да, наистина тази структура щеше да бъде напълно неработоспособна, ако с нея се захванеше някой, който нямаше способностите на брат му, помисли си Блейс. Дахно бе успял да създаде мрежа, чрез която оказваше влияние не само върху правителството на Асоциация, а и на правителствата на другите планети от Новите светове.
Блейс се сещаше само за един човек, с който можеше да сравни брат си — Донал Грейм. Преди сто години той бе обединил по мирен път Новите светове, като бе съставил неподражаема система за бартер на професионалисти — всяка планета щеше да се специализира в подготовката на професионалисти в различни области, и при необходимост щяха да се наемат или разменят такива. Като цяло тази система даваше възможност не само да се оцелее, но и да се осигури прогрес в социалната сфера.
Но май вече беше крайно време да се прибира в блока с апартаментите. Блейс приключи с разглеждането на материалите, отново извика кола под наем и напусна офиса.
Когато отново се върна в блока, на екрана на гривната се показа съобщение, че е време за обяд. Беше напълно възможно Дахно да мине да го вземе и заедно да отидат до любимия му ресторант.
Започна да вали. Блейс гледаше през прозореца на гостната мокрите от дъжда дървета и постепенно помръкващата дневна светлина. Той изчака, докато се стъмни, но Дахно така и не се появи. Тогава Блейс си приготви нещо в кухнята, хапна и уморен от събитията през деня, си легна. Подсъзнанието му щеше да продължи да работи, дори когато заспеше и щеше да продължи да сортира и анализира фактите, спестявайки му необходимостта да си блъска главата над тях през деня.
Спа тежко и непробудно. Когато се събуди, видя, че Дахно му бе оставил съобщение на екрана на видеофона, намиращ се до кревата му.
„Оставил съм ти ключ от офиса, за всеки случай — ще го намериш до видеофона.“
Блейс погледна — наистина там имаше ключ.