Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Блейс се успокои. Добре де, ще го преживее някак това падане. Иаков обаче не правеше никакъв опит да го хвърли, а само стискаше с дясната си ръка до-дзи-то на Блейс така, че го беше усукал около шията му. Блейс даже усещаше натиска на кокалчетата на партньора си под брадичката си. Самият той отдавна беше изпуснал яката на Иаков, но не можеше да преодолее натиска на ръката на противника си и да се отскубне. Той се обърна странично и се наведе напред, опитвайки се да го хвърли.
На свой ред Иаков пусна левия ръкав на Блейс и го хвана за левия горен край на дрехата, а с дясната си ръка го хвана през главата, продължавайки да затяга платнената примка. После сви кръстосаните си ръце, притискайки по този начин сънните артерии на Блейс. Блейс си спомни как се казваше — „хяку-джу-джи-симе“. Той се опитваше да издържи колкото се може повече, за да направи добро впечатление, обаче скоро почувства, че губи съзнание. Блейс пусна ръкава на Иаков и леко го потупа по ръката, давайки му знак, че се предава. Но натиска не отслабваше. Той отново го потупа, вече доста по-силно — нищо не се промени.
И изведнъж Иаков отпусна хватката си. Тъкмо Блейс дойде на себе си, и ръцете отново го стиснаха. След малко, когато вече почти бе изгубил съзнание, отново отслаби натиска. Този път Блейс успя да произнесе, макар и само една дума:
— Дахно!
Натискът изчезна като с вълшебна пръчица — изцяло и моментално. Блейс лежеше на пода и постепенно идваше на себе си. Както винаги, находчивостта му го спаси. Иаков бе използвал предоставилата му се възможност да изрази неприязненото отношение на цялата група към натресения им Блейс. Но явно въобще не бе помислил, че Блейс може да разкаже за инцидента на Дахно и че самият той, Иаков, щеше да пострада.
При следващите хватки Иаков вече си беше взел поука — той уж се съпротивляваше на хвърлянията на Блейс, а когато му се налагаше да хвърля Блейс, го правеше много сдържано и внимателно, като захватите се прекратяваха в момента, когато Блейс му подадеше сигнал. Иаков го пазеше и даже беше някак си деликатен и това продължи около петнадесет минути, после сенсеят им даде сигнал да спрат.
Блейс се запъти към шкафчето си, за да остави до-дзи-то си там и да се преоблече. Беше донякъде разочарован, че сенсеят въобще не реагира на случилото се. От друга страна, не изключваше възможността това да беше номер, за да проверят какво ще направи. Но както и да стояха нещата, този епизод щеше да си остане в тайна. Беше против неговите принципи да се жалва, пък и едва ли щеше да се издигне особено в очите на брат си, ако му кажеше. А и никак не беше сигурен дали самият Дахно не му беше скроил този номер. Така или иначе, трябваше да се справи сам с неприязънта на околните.
Тъкмо тогава Дахно цъфна отнякъде, все едно предварително знаеше — а това беше съвсем възможно, — кога свършват занятията. Те тръгнаха заедно към изхода.
— Утре ще отидеш с тях не само в спортната зала, а и на другите занятия — каза Дахно на Блейс, докато вървяха към асансьора. — Ще видиш, че това, което учат те, ти ще усвоиш много по-бързо, като отчитам колко много си прочел и колко повече знаеш. Но искам и да се запознаеш по-отблизо с тях. Засега няма да афишираме, че смятам да ти отредя място редом със себе си, което е много повече, отколкото това, което съм обещал на тях. Може и да се досещат, но аз бих искал постепенно да свикнат с тази мисъл. — Той се усмихна. Блейс прочете негласната заповед в тази усмивка. Трябваше да докаже превъзходството си над тези хора, преди брат му да обяви назначението му за партньор.
Когато се спуснаха долу с асансьора и сядаха в колата, Дахно отново заговори.
— Налага ми се да свърша още нещо, но първо ще те заведа в къщи. Не мисля, че ще ти трябвам — все ще намериш какво да правиш.
— Да — кимна Блейс.
Дахно отново се усмихна, загледан в пътя пред тях. Странно, помисли си Блейс, като че ли в усмивката му се прокрадваше нещо като удоволствие.
Глава 18
Дахно дори не влезе, а само отвори входната врата, пусна Блейс да мине и изрече бързо.
— Много бързам.
Качвайки се с асансьора, Блейс продължаваше да мисли как да си спечели уважението на останалите. Той съвсем сериозно се бе заел с това, а освен това не се съмняваше, че рано или късно непременно ще се утвърди като техен главатар, и то — заслужено. Макар че съвсем не очакваше първия си конфликт толкова скоро.
Явно в тази ситуация се изискваше да се държи като екзотик: първо, да спечели приятелството на всеки един от тях, а после постепенно да наложи естественото си превъзходство над останалите — нямаше начин да не заеме лидерското място. Само че най-напред трябваше да си оправи отношенията с Иаков.