Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Интересно — замислено проточи Дахно. — И какво би искал да изучаваш?
— По-добре да ти го напиша — отговори Блейс. — Ще стане доста дълъг списък, включително и специална лична подготовка със сенсея, ако е възможно, разбира се. Нужен ми е също учител по дикция, за да разширя диапазона на гласа си, също специалист по фехтовка, който да ми оправи равновесието. Бих искал да започна да изучавам и физика на фазовия преход и фазова механика. Но това съвсем не е всичко. Както вече казах, по-добре е да ти оставя направо списъка.
— Е, разбрахме се, просто прекрасно. — Дахно се ухили и стана. — А сега може ли да отида най-накрая да се преоблека, господин вицепрезидент?
— Вече можеш — сви рамене Блейс. — Но запомни, трябва да се срещаме поне веднъж седмично, за да имам възможност да си поговоря с теб.
— Е, съмнявам се, че ще мога всяка седмица — отвърна Дахно, — но ти обещавам да опитам.
И той отново се отправи към спалнята си. Блейс продължи да седи, чувствайки известна удовлетвореност. Той не само успя да постигне това, което искаше, но и разбра, че интереса на Дахно към собствената му персона съвсем не е повърхностен. Беше очевидно, че брат му наистина смяташе да му предостави много повече от едно голо възпитание. Но какви бяха причините, които се криеха зад този негов интерес, все още не беше ясно. Впрочем, стигаше му засега и това, че брат му действително сериозно се интересуваше от него.
През следващата седмица Блейс успя да открие къде обикновено прекарват уикенда по-голямата част от състудентите му, а междувременно бе успял да се сприятели и с още неколцина от тях.
За хотелчето му разказа Иаков. Наистина, той каза също, че от време на време ходят и по други хотели, но това не беше толкова важно, колкото информацията, която Блейс получи между другото. Оказа се, че съществува и женски вариант на групата, която учеше горе-долу по същата програма като мъжете, но пригодена за тях. Двете групи се обучаваха отделно. Също така стана ясно, че обикновено девойките прекарват свободното си време с младежите в същия този хотел.
Блейс вече знаеше, че привлича жените, но младостта и способностите му го бяха направили твърде самоуверен. Той не бързаше да си намери приятелка и даже странеше от жените, които бяха твърде напористи и активни. Установи това съвсем неочаквано, за всеобщо учудване на околните, а в немалка степен — и на самия себе си.
На едно от събиранията една жена, която той едва познаваше, се озова наблизо и неочаквано се настани на облегалката на креслото му.
— Само погледнете каква коса — каза тя, докосвайки с пръсти леко чупливите кестеняви къдрици на Блейс.
— Моля ви, престанете. — И Блейс инстинктивно се отдръпна.
Не толкова думите, колкото начина, по който ги каза, привлече вниманието на присъстващите. А жената, която очевидно бе решила да подразни самоуверения младеж, се обърка, смути се и побърза да изчезне.
Блейс изведнъж разбра, че току-що бе заговорил с гласа на чичо си. Всяко изречение, казано по този начин, с този тон, звучеше като заповед, а освен това имаше и особена сила в начина на произнасяне на думите.
Цялата история се дължеше на неотдавнашните му занятия по постановка на гласа. Разбира се, самият Хенри никога не подчертаваше така думите си, нито пък ги произнасяше като заповеди. Но Блейс винаги бе усещал в гласа на чичо си желание за една абсолютна увереност в незабавното разбиране и изпълнение на казаното от него. И точно сега, същото това нещо беше изскочило, макар и не нарочно. Учудването на Блейс се смени с объркване и недоумение. Нима способността да управлява другите беше толкова лесно и бързо постижима? Но щом го осъзна, му хрумна и друго — ако тръгнеше да се извинява на жената, както възнамеряваше допреди малко, нямаше ли да сбърка? Та току-що, само преди секунди, беше успял да респектира всички!
Отначало си мислеше, че заради тази изцепка всички отново ще го намразят. Обаче, като се огледа, не можа да открие никой, който да го гледа неодобрително или негодуващо. Изглежда, както и той самият вярваше, че те ще правят това, което той очаква от тях, така и самите те бяха напълно убедени, че Блейс има всички основания да се държи така.
През следващите седмици той се опита да позамаже малко евентуалните последствия от грубостта си, която може би бе прозвучала обидно за някого, и стигна дотам в усърдието си, че завърза приятелство с няколко жени едновременно. Блейс намери отклик и привързаност, но не срещна любовта. Това, обаче беше последица от стремежа му да остане встрани от всички други хора.