Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
А в настоящия момент — и това беше съвсем очевидно — той трябваше да извлече максимума от предоставените му възможности за обучение и развитие. Притежаваше всички качества на лидер, за да разучи как работи цялата мрежа, създадена от брат му, а после те двамата заедно щяха да ръководят хората, чрез които тя действаше.
Сега непременно трябваше да се заеме с усъвършенстването на процеса на обучението си. Посещаването на занятията щеше да му е от полза само за известно време. Но дори и в момента, с неговите способности, той далеч превъзхождаше останалите. Предстоеше му да завоюва всеобщото признание на другите, не в качеството си на един от тях, а като личност, явно превъзхождаща всички останали — и то по рождение. Щеше да се откаже от опитите си да стане един от тях, нека другите да разберат, че той е техният човек, техния лидер.
Това беше толкова очевидно, че Блейс отначало не повярва колко бързо и лесно бе дошъл до тази мисъл. Всички сфери на познанието, които те сега изучаваха, той отдавна бе овладял и беше далеч напред. Единствено в часовете по физическа подготовка, например джудото, не му беше чак толкова лесно, както по останалите предмети. Но и с тези трудности можеше да се справи, стига да съчетаеше теорията с практиката. Освен това имаше много дисциплини, които би могъл да не посещава по време на занятията, защото можеше да си позволи да ги пропусне.
На всяка цена трябваше да говори за това с Дахно. Блейс набра телефона на брат си и остави съобщение. „Днес не можах да те видя, а ми се налага да обсъдя нещо с теб. Намери някаква пролука в разписанието си, за да се видим, макар и за малко. Важно е.“
По ирония на съдбата, едва бе свършил да набира съобщението си, и чу, че входната врата се отваря. Блейс посрещна брат си в гостната. Дахно му се усмихна и се отправи към своята част от жилището.
— Минах само да се преоблека след обяда — разнесе се гласът му откъм спалнята. — А твоите работи вървят ли?
— Ами работата е в това, че ми е много належащо да поговоря с теб — отвърна Блейс.
— Само да не е веднага, защото имам време само колкото да се преоблека и после трябва да се връщам в ресторанта.
— Е, струва ми се, че можеш и да закъснееш петнадесет минути, — забеляза Блейс, облягайки се на вратата на спалнята.
Дахно се извърна и въпросително го погледна.
— Но какво има? Вече ти казах, че времето ми е ограничено. А що се отнася до закъсняването…
— Ако прекарвахме повече време заедно, нямаше да се налага да те задържам сега — каза Блейс, — но както и да е… времето тече.
— Няма спор — кимна Дахно, — и то моето време.
— Да, разбира се, че е твоето, но в момента е и мое — възрази Блейс. — Ако сега не ми отделиш петнадесет минути, аз ще си отида, както от този дом, така и от плановете ти за общото ни бъдеще. Не знам колко струвам според теб, но съм сигурен, че все заслужавам тези петнадесет минути.
— Ще се махнеш? — подсмихна се Дахно. — Та ти ще умреш от глад!
Блейс злорадо се ухили в отговор — беше се сетил за сумата в междугалактическа валута, която все още пазеше в тайното джобче на колана си.
— Вече се погрижих за това, още преди да напусна майка ни.
— А-а? Я виж ти! — отвърна Дахно. — Добре тогава, да отидем в гостната и да поговорим.
Те се разположиха един срещу друг.
— Е, какво толкова те тревожи? — меко попита Дахно, без да показва, че е разстроен от намесата на Блейс в плановете му.
— Много е просто — започна Блейс. — Част от занятията, например часовете по джудо, безспорно са ми от полза. Но по останалите предмети аз съм много по-напред от останалите — все едно уча в онова мъничкото, селско училище — там, при чичо Хенри. Но ще продължа да посещавам занятията, докато не опозная добре всички. Интересуват ме часовете, в които се учиш да работиш с партньор. Но има още много предмети, които бих искал да изучавам. Предполагам, че това може да се уреди, ако се наемат преподаватели или специалисти — те могат да идват и тук, стига разбира се, това да не е извън финансовите ти възможности.
Дахно се разсмя.
— Пари се печелят, когато имаш нужда от тях — произнесе той. — Нали съм ти говорил за това? Най-важното е да имаш власт, а властта — това е преди всичко влияние. Ако си постигнал това, то парите и всичко останало сами ще дойдат.
— По твоите думи излиза, че колкото съм по-способен, толкова повече полза има от мен, и толкова по-голямо е влиянието ми. И толкова повече следва да очаквам да получа — каза Блейс. — Прав ли съм?
Задавайки този въпрос, Блейс като че ли предизвикваше брат си да потвърди още веднъж колко го цени. Ако Дахно не бе склонен да наеме преподаватели за Блейс, то едва ли това светло бъдеще, което му рисуваше брат му, щеше да бъде толкова розово.