Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Неприязънта можеше да бъде реакция не само на онези, които са постъпили нечестно с вас, но се отнасяше също и за тези, с които вие сте постъпили по този начин. При второто, появата на неприязън естествено произтича от вашата собствена постъпка. Тоест, постъпката на Иаков донякъде можеше да обясни неприязънта му към Блейс.
Щом се озова на етажа с апартаментите, Блейс престана да размишлява за Иаков, джудото и другите студенти. Беше свикнал да отделя на всеки от проблемите си отделно място в паметта си и така лесно можеше да забравя за известно време съществуването им, за да свърши междувременно нещо друго.
Скитайки из стаите, той забеляза в една от тях купчина листове, струпани на едно бюро — оказа се, че това са фирмените бланки на брат му, използвани за писане на делова кореспонденция. Те приличаха на истинска хартия. Човек можеше да се сдобие с много от скъпите й видове, дори тук на новите светове.
Блейс взе сноп листа и седна на масата в трапезарията, обърна листата с чистата страна нагоре, взе химикалка и се замисли. Опитваше се да си спомни какво пишеше в писмата, които бе прегледал в офиса на Дахно.
Блейс не се бе родил с фотографска памет, но благодарение на собствените си усилия и начините за запаметяване, усвоени от учителите екзотици, по настояване на майка му, беше успял значително да развие способностите си за запомняне. По-нататък, използвайки самохипноза, той я усъвършенства още повече, така че при нужда да може да запечата в паметта си някаква картина и с най-малките подробности. Представи си мислено първото от прочетените писма и записа кода от букви и символи, от които то се състоеше. После веднага го изхвърли от паметта си и се зае по същия начин със следващото писмо. Всичко бяха двадесетина, и до едно бяха кодирани. Той започна да ги сравнява и да пресмята, колко често се повтаря всеки от символите, а също следеше и за повтарящи се групи символи — опитваше се да разгадае кода.
Скоро успя да се справи — беше най-обикновен търговски код. За по-малко от два часа успя да преведе всички писма на стандартния език „бейсик“, който се говореше на всеки от новите светове и който жителите на Старата Земя разбираха, но не говореха.
Реши да си направи почивка — приготви си сандвич, взе си чаша сок и се върна на масата, за да прегледа по-обстойно разшифрованите вече писма. Общото между тях беше, че са твърде лаконични и неразбираеми за Блейс, защото той не можеше да прецени, доколко информацията, съдържаща се вътре, може да е от значение за брат му. Можеше само да предполага. Например, първото писмо съдържаше следното:
„В. (Може би това означаваше «вариформа», тоест — генетически създадено и адаптирано към средата на новите светове растение, животно или риба, което не съществува на Старата Земя.) През зимата пшеницата — повече от двадесет пункта.“
Без съмнение, това представляваше извадка от борсов бюлетин, съставен на някоя от новите планети и изпратена тук. Блейс погледна левия горен край на писмото, там, където се изписваше подателя, беше закодирано „Нова Земя“. Но Блейс не намираше ни най-малка прилика между климата и условията за отглеждане на растенията на Нова Земя, която обикаляше около звездата Сириус А, и тукашните две планети, обикалящи около Епсилон Еридани.
Такова беше положението и с останалите писма — можеше да ги прочете, но не ги разбираше — те съдържаха само факти.
Но изведнъж една внезапна мисъл го порази и Блейс отново прегледа цялата пачка, отбелязвайки си наум само местата, откъдето бяха изпратени. Резултатът бе твърде интересен.
Нютън, Касида, Нова Земя, Фрайланд, Хармония, Санта Мария и Сета. Като прибавеше и Асоциация, където в момента живееше и където се намираше щабквартирата на брат му, излизаше, че Дахно поддържа връзки с осем от петнадесетте Нови свята.
Това беше неоспоримо свидетелство за властта на брат му — явно той контролираше много по-голяма организация, отколкото си мислеше Блейс. Вероятно групата студенти, с които се занимаваше в момента, далеч не беше първата по рода си. Сигурно предишните, завършили вече курса на обучение в школата на брат му, отдавна са се пръснали по другите светове.
Блейс реши, че за да си изясни с какво се занимава брат му, ще трябва да проведе допълнително разследване, а иначе казано — да се поразтършува наоколо. Той нямаше ключ от офиса му, имаше ключ само за етажа с апартаментите. Погледна гривната, подарък от Дахно, часът беше три и двадесет и седем минути. Ако Дахно не беше в офиса, със сигурност двете му секретарки все още се намираха там. Освен това самия Дахно му бе разрешил да работи в офиса.