Портата на дявола

– Продължавай! – каза той. – Притиснат ли ни тук, мъртви сме. Трябва да се доберем до града. Там ще отидем в полицията.

Катерина не отделяше крак от газта и взимаше завоите на скорост. Засега успяваха да запазят преднина. Но твърде дългите прави участъци позволяваха на по-мощните аудита да ги настигнат.

Още една серия остри завои им дадоха малка отсрочка, но ако Кърт помнеше правилно, най-дългият участък предстоеше.

– Имаш ли оръжие? – попита той. Тя поклати глава.

За нещастие и той нямаше. На Азорските острови не се позволяваше носенето на оръжие. Вероятно това беше хубаво. Иначе онези двамата на хълма щяха да извадят люгер или глок вместо тръба.

Но липсата на оръжие сега щеше да им създаде проблеми.

– Наближаваме още един прав участък – каза тя.

Взеха завоя и Катерина настъпи газта, но аудитата полетяха към тях. В огледалото за обратно виждане образите им застрашително се уголемяваха.

Внезапно прозорецът от страната на Кърт се пръсна. Чу се звук от куршуми, забиващи се в метал. Кърт се наведе напред. Дотук със забраната на оръжията.

Катерина започна да криволичи, за да се откъсне от преследвачите. Кърт забеляза, че нещо се плъзга по задната седалка – тръбата, с която го удариха.

Сграбчи я и погледна в страничното огледало, имаше идея. Водещото ауди беше само на няколко метра от тях от неговата страна.

– Удари спирачки! – извика той.

– Какво?

– Направи го!

Катерина премести тежестта си, сграбчи кормилото и заби крак върху педала на спирачките. В този миг Кърт отвори вратата си.

Гумите на наетата кола заораха в асфалта с писък, вдигна се бял дим. Шофьорът на аудито бе неподготвен, натисна спирачките твърде късно, колата откъсна вратата на форда и мина върху нея.

Объркан и шокиран, той не видя как Кърт се навежда, като се държеше за дръжката над вратата, и замахва с тръбата в бекхенд, подобно на Рафаел Надал.

Гъста паяжина от пукнатини плъзна по предното стъкло, като напълно лиши шофьора от видимост. Аудито се завъртя и се понесе към тях, сякаш за да ги удари.

Кърт замахна отново, този път с форхенд, отстрани. Улучи страничния прозорец и удари шофьора по главата. Сега аудито изви още по-силно, изостана и се насочи право към пропастта, после изви бързо надясно. Заби се в скалния склон от другата страна на шосето, преобърна се и падна на покрива си. На стотина метра от него се разхвърчаха отломки и стъкла, но не падна в пропастта.

– Това ще им е за урок! – обяви тържествуващо Кърт.

Второто ауди мина покрай първото и ускори. Кърт се съмняваше, че планът му ще проработи отново. Погледна напред. По хълма се изкачваха два чифта светлини. Можеше да са местни или туристи, но колите се държаха плътно една до друга, сякаш все не успяваха да се задминат. Беше доста сигурен какво означава това.

– Опитват се да ни обградят! – надвика той воя на вятъра, който нахлуваше през липсващата врата.

За миг видя как по лицето на Катерина преминава тръпка, а после младата агентка, която все искаше да се доказва, натисна педала и стисна волана като обезумяла. Малкият форд се стрелна напред, а Катерина включи на дълги, за да се прицели по-добре.