Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— Имаш право — съгласи се Джейс. — Никой не би се отказал от такава ценна придобивка.
Саймън премести поглед от единия към другия и поклати глава.
— Вие двамата откога се сдушихте така? Снощи си крещяхте: „Аз съм най-елитният воин!”
„Не, аз съм най-елитният воин!” А днес играете видео игри и се тупате по рамото за добрите
идеи.
— Осъзнахме, че имаме нещо общо — каза Джейс. — И на двамата ни лазиш по нервите.
— Да продължим в същия дух. Хрумна ми една идея — каза Саймън. — Според мен обаче и
двамата няма да я харесате.
Кайл вдигна вежди.
— Да я чуем.
— Ако ме наблюдавате постоянно — каза Саймън — онзи, който се опитва да ме убие, няма
да ме нападне. А ако не ме нападне, няма да разберем кой е той. Освен това ще трябва да ме
следите през цялото време. Сигурно има други неща, които бихте предпочели да правите. Е
— добави той, гледайки към Джейс, — ти може би не.
— И? — попита Кайл — Какво предлагаш?
— Да го подмамим. Да го накараме да атакува отново. Да се опитаме да заловим някой от
нападателите и да разберем кой ги изпраща.
— Доколкото си спомням — каза Джейс — точно това ти предложих вчера, но идеята не ти
хареса особено.
— Бях изморен — каза Саймън. — Сега обаче се замислих. Опитът ми със злодеи до
момента показва, че те няма да изчезнат, просто като не им обръщаш внимание. Все
отнякъде изскачат. Или трябва да ги подмамим да се появят, или цяла вечност ще чакам да
ме нападнат отново.
— Аз съм съгласен — каза Джейс, макар и Кайл още да се двоумеше. — Просто ще излезеш
и ще се мотаеш, докато се появят, така ли?
— Мисля да ги улесня малко. Ще отида някъде, където всички знаят, че ще бъда.
— Тоест…? — попита Кайл.
Саймън посочи листовката, залепена на хладилника. „Хилядолетен мъх”, 16 октомври, бар
„Алто”, 21 ч.
— Тоест на концерта. Защо не? — Главоболието още го мъчеше с пълна сила. Опита се да не
му обръща внимание, да не мисли колко е изтощен или как ще издържи концерта. Някак
трябваше да си набави кръв. Трябваше.
Очите на Джейс заблестяха.
— Това всъщност е много добра идея, вампире.
— Искаш да те нападнат на сцената? — попита Кайл.
— Ще стане страхотно шоу — каза Саймън по-смело, отколкото се чувстваше. Идеята да го
нападнат още веднъж обаче беше повече, отколкото можеше да понесе, макар и да не се
страхуваше за себе си. Не беше сигурен, че иска да види отново Знакът на Каин в действие.
Джейс поклати глава.
— Няма да атакуват на публично място. Ще изчакат концертът да свърши. И ние ще се
разправим с тях.
Кайл поклати глава.
— Не знам…
Обсъдиха всичко още няколко пъти, Джейс и Саймън бяха за, а Кайл беше против. Саймън се
почувства малко виновен. Ако Кайл знаеше за Знака, щеше да бъде много по-лесно да го
убедят. Накрая обаче той поддаде и неохотно се съгласи да следват, както самият той
продължаваше да го нарича, „глупавия план”.
— Но — накрая каза той, изправи се и изтръска трохите от геврека от ризата си, — се
съгласявам, само защото ми е ясно, че ще направите каквото сте решили, независимо от
моето мнение. По-добре да съм там — той погледна Саймън. — Кой би помислил, че ще е
най-трудно да те защитим от теб самия?
— Аз можех да ти го кажа — рече Джейс, когато Кайл облече якето си и тръгна към вратата.
Трябвало да отиде на работа, обясни той. Очевидно наистина бе куриер. Да си претор лупус , освен готиното име, явно не беше от кой знае каква полза. Вратата се затвори зад него и
Джейс се обърна към Саймън.
— Значи концертът е от девет? Какво ще правим цял ден?
— Ние? — Саймън го погледна невярващо. — Ти някога ще се прибереш ли?
— Какво? Да не ти омръзна вече компанията ми?
— Нека те попитам нещо — каза Саймън. — Толкова много ли си очарован от мен?
— Какво каза? — попита Джейс. — Извинявай, май задрямах за момент. Моля те, довърши
прелестната си мисъл.
— Престани. Забрави сарказма поне за секунда. Не ядеш, не спиш. Знаеш ли кой друг се
държи като теб? Клеъри. Нямам представа какво става между вас двамата, защото, честно
казано, тя не споделя нищо. Предполагам, че и на нея не й се говори. Очевидно е обаче, че
сте се скарали. Ако смяташ да късаш с нея…
— Да късам с нея? — Джейс се втренчи в него. — Да не си луд?
— Ако продължаваш да я избягваш — каза Саймън, — тя ще скъса с теб.
Джейс се изправи на крака. Спокойното му изражение беше изчезнало, беше настръхнал