Изгубена завинаги

Кимнах с глава.

един час доброволно ще отида при тях. Тук сме се записали

- Трябва да разберем кой е този тип.

под фалшиво име, но ако се постараят малко повече, ще ни

Придружих Уин надолу до внушителното фоайе на

открият.

хотела. Очаквах да чуя звуците на цигулка, но уви. Обза­

Тя погледна часовника си.

веждането беше в стила на съвременната висша класа във

- Трябва да се връщам.

Великобритания, което представляваше хибрид между ста­

Спомних си за мъжа със слънчевите очила, който бе въз­

рия английски стил и ар деко, но по-олекотено, така че да е

будил шестото ми чувство.

удобно и за гостите в джинси, но да е и достатъчно надмен­

- Има ли вероятност някой от хората ви да са ме про­

но, щото да си представиш как някои от креслата, както и

следили?

гипсовата орнаментация на тавана презрително бърчат нос,

- Съмнявам се.

щом те зърнат. Хареса ми. Уин излезе и аз тъкмо се запътих

- Вие сте силно заподозряна - продължих аз. - Откъде

към асансьора, когато нещо ме накара да застана нащрек.

сте сигурна, че не са ви проследили дотук?

Черни кецове.

Тя погледна към Уин.

Придвижих се към асансьорите, спрях и опипах джобо­

- Глупак ли е, или е просто сексист?

вете си. Погледнах смутено и се обърнах назад, сякаш току-

Уин се замисли, преди да изрече:

що съм разбрал, че съм забравил нещо. Майрън Болитар,

- Сексист.

Големия актьор. Възползвах се от възможността тайно да

- Аз съм агент на Интерпол. Взела съм всички предпаз­

огледам мъжа с черните кецове на краката.

ни мерки.

Не носеше слънчеви очила. Този път беше със синьо яке.

Ала не са били достатъчно, щом са я хванали първия

Носеше и бейзболна шапка, която липсваше на гробището.

път. Запазих заключението за себе си. Не беше честно. Не

Но аз го познах. Беше моят човек. При това бе доста добър.

е могла да знае до каква степен ще се раздуе историята,

Хората обикновено не запаметяват много неща. Някакъв

когато вкара фотографията в компютъра.

тип със слънчеви очила и ниско подстригана коса. Метни

144

145

й някаква шапка, навлечи яке върху тениската си и никой

Дори най-безобидното на глед сбиване - било то в бар или

няма да те познае, освен ако нарочно не се загледа в теб.

на мач - покачва адреналина, защото тялото ти знае онова,

За малко да не го забележа, но вече бях сигурен: следяха

което умът ти може би не желае да приеме: става въпрос за

ме. Момчето от гробището се бе появило в хотела.

оцеляване. Иначе може и да умреш.

Можех да разиграя сценката по няколко начина, ала не

Паднах на пода и се търкулнах встрани. Гардеробната

бях в настроение да прилагам хитрини. Тръгнах по един

не бе голяма. Този тип си знаеше работата. Не ме остави,

тесен коридор към помещенията, в които се провеждаха

преследваше ме, като се опитваше да ме срита. Уцели ме в

срещи и конференции. Тъй като беше неделя, те бяха без­