Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Не. Доколкото си спомням, бяха в спалнята му, където винаги ги оставяше.
— В такъв случай има малка вероятност да е бил принуден да изкара ролс-ройса или да излезе от къщата. Един похитител не би изкарал поршето от гаража, не би го паркирал отпред, не би го заключил и не би върнал ключовете в спалнята на Джак, нали?
— Да, така е — отвърна Харлан.
— Не си ли помисли същото в деня, когато откри, че Джак е изчезнал? Не каза ли на ФБР и на полицията в Палм Спрингс, че е малко вероятно Джак да паркира отпред посред нощ, за да изкара по-късно ролс-ройса? И това не изключва ли всякаква вероятност Джак да е бил измъкнат насилствено от къщата?
— Тогава бях много объркан! Господин Уотсън пое нещата в свои ръце. Знаете ли колко е властен? Търчеше насам-натам с един от онези безжични телефони, които компанията му произвежда, и звучеше като разговор по червения телефон: „Свържете ме с Вашингтон!“. Каза на хората от ФБР, че синът му е отвлечен, и аз още не бях сигурен дали не е било наистина така. Както вече ви казах, Джак не обичаше да кара ролс-ройса.
— Виктор Уотсън не допусна ли, че синът му може да е отишъл по своя воля с ролс-ройса до каньона в Минерал Спрингс?
— Вероятно не. Какво би правил Джак на такова място?
— А ти как мислиш?
— Господи, не знам какво да мисля. — Харлан избърса очи със салфетката. — Джак ми беше като син. Понякога се караха с баща си и после говореше с мен. Беше му неприятно, че е зависим от баща си. Наричаше го стария, но разбира се, не пред него. Казваше неща от сорта: „Е, мисля да поискам джобни от Чичо Скрудж“. Според мен, когато завършеше образованието си, Джак никога повече нямаше да иска пари от баща си.
Сервитьорът пристигна с моцарела, охлюви и пушена сьомга със средиземноморски подправки. Сидни опита моцарелата — прясно сирене, Харлан вкуси охлювите, а Ото изяде останалото.
По време на вечерята изпиха три бутилки вино. Стрингър настоя за шампанско с череши за десерт с въпроса:
— Чували ли сте някой да е ял череши без шампанско?
Харлан се напи, но продължи да ги обсипва с информация за Палм Спрингс.
— И Стив Маккуин живееше в Саутридж. А Труман Капоти — в Лас Палмас, и Кърк Дъглас, и толкова други!
Ото беше пиян колкото Харлан, който се въртеше на стола си. Салонният управител непрекъснато поглеждаше към тях и към часовника си. На две други маси седяха по-тихи пияници, които изглежда се готвеха да си тръгват.
— Кажи ми, Харлан, откъде знаеш толкова много за този град? — попита Ото.
— От клюките. Висиш в баровете и скоро научаваш всичко. Населението на Палм Спрингс е само тридесет хиляди. Повечето са богати хора, които имат къщи тук, плащат си данъците и много не се навъртат наоколо. Трябва да видите баровете. Съвсем не са като в Холивуд. Е, приличат малко на тях. Има доста кандидати за каубои, които карат пикапи „Датсун“, приличат на хомосексуалисти и вонят на „Пиер Карден“. Това е единственото място, където в един и същ бар можеш да видиш каубои, работници и мексиканци. И се разбират много добре. Според мен, когато навън стане сто и двадесет градуса по Фаренхайт, хората започват да се спогаждат. От едната страна сме ние, от другата — пустинята. Но и тук има бедняшки квартали. Единственият град без бедняшки квартали е Ранчо Мираж. Знаете ли колко известни личности живеят в крайградските клубове там?
— Доспа ми се — каза Ото. — Устата ми се схвана.
— Къде според теб е прекарвал нощите си Джак, Харлан? — попита Сидни.
— В града има половин дузина дискотеки. През почивните дни идват много стюардеси и момичета от Нюпорт Бридж. Джак вероятно е ходел по дискотеките. Никога не съм го виждал да танцува, но съм сигурен, че го е бивало в танците. Можеше да има всяко момиче, което пожелае. Знаете ли защо ви го казвам?
— Защо? — попита Сидни, докато Ото се опитваше да привлече вниманието на една сервитьорка на коктейли.
— Има и други младежи с къдрави черни коси и очи като на Пол Нюман, но той притежаваше нещо повече.
Изведнъж нещо обезпокои Сидни. Усети някаква сянка и се разтрепери. В момента не беше достатъчно трезвен, за да събере мислите си.
— Джак имаше едно качество, което малцина двадесет и две годишни младежи притежават. Беше мил. Мило човешко същество. Да, мисля, че много искаше да бъде независим от баща си. Джак беше различен от останалите.
— Чух, че младите висели в Палм Спрингс по двадесет и четири часа в денонощието — каза Сидни. — И Джак ли го правеше?