Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Утре посещението ни тук ще се превърне във ваканция — обеща Сидни.
Харлан излезе и Ото каза:
— Сигурно отиде да си прави маска на лицето. Предпочитам да съм в Лос Анджелис и да гледам новините. Тук е толкова вълнуващо, че все едно гледам как продавач лъска нарове, плод по плод.
— Утре ще играем голф.
— Да побързаме, господа?
Харлан Пенроуд се втурна в стаята, издокаран с червено шалче.
Включи алармената система, заключи предната врата и тримата потеглиха.
В десет часа, когато ги настаниха на масата, ресторантът беше пълен с хора.
— Лека вечеря ли ще желаете, господа? — попита сервитьорът, връчвайки менюто с вината на Ото Стрингър.
— Не — отговори Ото и след като тримата поръчаха коктейли, каза: — Сидни, ако тази вечер не ме нахраниш, утре сутринта ще намериш мъртъв заек в леглото ми. Обезумявам от глад.
— Наистина ли?
Харлан мигаше доволно.
— Искахме да поговорим за колата на Джак Уотсън — каза Сидни.
— Разбира се — рече Харлан. — Между другото, тук живее Бари Манилоу. И, разбира се, Джийн Отри, и…
— Къде беше паркирана колата, когато Джак изчезна? Имам предвид поршето.
— Ами, полицията я намери паркирана и заключена пред къщата.
— Пред портата? На улицата?
— Да. Виждате ли онзи мъж ей там? С крещящия копринен костюм, голямата пура и искрящите диаманти?
— Да. Е, и?
— Той купи един нощен клуб в града. Твърди, че е източноиндийски принц. Вони на зехтин и на козе сирене. Сириец от Лас Вегас. Живее в Тъскани Каньон с десет огромни кучета, които ядат градинари от третия свят. Чух, че в двора му е намерен скелет, без нищо останало по него, освен изръфано месо по ребрата.
— Смесени предястия — каза Ото на сервитьора. — Искам и ребърца. И бутилка френско вино. Бяло или червено — предоставям избора на вас. Но да не бъде по-евтино от петдесет долара.
— Много добре, господине.
Сидни си поръча салата с царевица, а Харлан — супа с праз и телешка пържола.
— Опитвам се да отслабна — каза икономът.
— В много добра форма си за възрастта си — рече Ото и Харлан придоби такъв вид, сякаш искаше да му зашлеви шамар.
— Харлан, Джак Уотсън оставяше ли понякога колата си нощем на улицата? — попита Сидни.
— Понякога.
— Наистина ли? Автомобил на стойност четиридесет бона, оставен на тъмна улица? Тук не може да не крадат коли.
— „Порше 911“ струва повече. А и градът не е случаен. Пък и той не го правеше често.
— Колко пъти я е оставял на улицата?
— Може би само няколко пъти. Когато се прибираше много късно.
— Какво означава много късно?
— Когато вече не е тъмно.
— Връщал се е на разсъмване? Къде е ходил по цели нощи? Тук никой не стои до късно.
— Стоят до рано сутрин — каза Харлан, като пресуши мартинито си и се усмихна стеснително, когато Ото направи знак на сервитьора да му донесе още едно.
— През сезона в тази долина идват около двеста и петдесет хиляди човека. Но по принцип манталитетът на хората е като на жители на малък град. Слушали ли сте рекламите по радиото и телевизията? Днес чух едно момиче да говори странни неща. Искаше да обяви предстояща премиера на „Амадеус“. Горкото неуко създание. Понякога големият град ми липсва, но никога няма да се върна в Лос Анджелис. Когато господин Уотсън ме попита дали съм съгласен с надницата, която предлага, за малко да падна на колене. Запазете Холивуд за себе си.
— И така, по въпроса за колата — каза Сидни, когато втората поръчка питиета пристигна.
— Наздраве! — извика Харлан и вдигна чашата си.
— Понякога Джак се връщаше на зазоряване, така ли? Къде прекарваше нощите?
— Сержант, той беше прелестно, богато младо момче. Можеше да прекара нощта където пожелае. Убеден съм, че обичаше годеницата си, но беше млад.
— От колко време беше сгоден?
— Отскоро. Мисля, че от три-четири месеца. Нейното семейство и неговото бяха много добри приятели, сигурен съм, че я обичаше. Би направил всичко, което баща му поискаше.
— И така, понякога се е връщал на зазоряване и не си е правил труда да вкара поршето и да препречи с него алеята за коли пред къщата. Паркирал е навън и е влизал през малката врата.
— Точно така.
— Ами, щом колата му е била паркирана пред къщата заключена, ключовете на поршето бяха ли намерени в близост до тялото?