Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
В прегръдката си Зигмунд • със своя син се сля
и чашата на горест • дотолкова преля,
че воплите на всички • отекнаха в палата,
в покоите, а сетне • на Вормс из твърдината.
Съпругата на Зигфрид • скърбеше без утеха.
От прелестното тяло • одеждите му снеха.
Щом раната измиха, • на одър бе положен.
Отправяха му с болка • подвластни взор тревожен.
Момците нибелунгски • продумаха тогава:
„Смъртта му без отплата • не бива да остава.
В престолнината тука • намира се злодеят.“
И рицарите взеха • за набег да копнеят.
Надянали доспехи • и с щитове снабдени,
хиляда и сто воини • в редици подредени
пред Зигмунд се явиха. • За своя син веднага
той искаше разплата, • каквато се полага.
С кого да се разправят • (комай не се запита),
ако ли не с цар Гунтер • и неговата свита,
ведно с които Зигфрид • потеглил бе на лов.
Кримхилда притесни се, • че бе за бой готов.
Макар опечалена • и страдаща в беда,
от страх, че могат воини • бургундски гибелта
на гости да докарат, • се тя възпротиви
и с вярност на приятел • за туй предупреди.
В несретата си каза: • „Какво вий неуместно,
владетелю, гласите? • Вам явно неизвестно
ви е, че Гунтер има • немалко храбреци
и който ги нападне, • погубва себе си.“
Напираха с щит вдигнат • момци да влязат в бой,
царицата държеше • пък със съвета свой
тез нибелунги горди • от сблъсък да предпази.
Създаваха й грижи • безстрашните витязи.
Пред Зигмунд настоя тя • таз битка да остави
за времена по-сгодни: • „Тогава с помощта ви
ще отмъстя за Зигфрид. • Веднъж да се узнае
от него кой лиши ме, • горчиво ще се кае.
На Рейн живеят люде • така високомерни,
че в схватка с тях не бива • войска да се зачерни.
Ще срещнат всеки воин ваш • с по трийсетина знам.
Тях нека Бог ги съди • за стореното нам.
При мене останете • скръбта да споделите.
Разсъмне ли, тогаз ще • помогнат нам момците
в ковчега да положим • съпруга мой любим.“
Отвърнаха те мигом: • „Край одъра ще бдим.“
Нелесно се описва • печалната картина:
оплакваха и воини, • и дами властелина,
та вопълът им горък • разбуди твърдината
и знатните тревожно • се стекоха в палата.
Там с гостите и те си • изплакаха тъгата,
без нещо да узнаят • на Зигфрид за вината,
подбудила воин някой • героя да погуби.
Със свитата тъжаха • и техните съпруги.
Повикаха ковачи • с умение добро
да му сковат ковчега • от злато и сребро.
Поискаха обковът • да бъде от стомана.
Сърцата се косяха • от болката голяма.
Нощта бе превалила, • настъпваше денят.
Царицата накара • тогаз да пренесат
съпруга й цар Зигфрид • до дворцовия храм.
Приятелите в сълзи • го следваха и там.
При влизането в храма • камбаните забиха,
свещеници подеха • подир молитва тиха.
Със свитата пристигна • от вопъла подмамен
цар Гунтер, съпроводен • и от злодея Хаген.
Той рече: „Мила сестро, • зла участ сполетя ви.
Безсилни да попречим, • уви, ний на скръбта ви,
на Зигфрид за живота • сега ще жалим вечно.“
„Излишно е“ — отвърна • му тя чистосърдечно. —
„Да бе вам жал, не би той • загинал тъй без време.
Аз знам: ни миг не сте се • замисляли за мене,
разлъчвайки ни двама • със моя мил съпруг.
Защо пожертва Господ • наместо мене друг?“
Те възразиха остро, • Кримхилда пък предложи:
„Щом някой е невинен, • да го докаже може:
той при мъртвеца нека • пред всички ни да иде
и истината бързо • от всеки ще се види.“
Туй чудо страховито • до днес все още става:
пристъпи ли убиец • до жертвата, тогава
от раните кръв бликва. • Така и този ден
биде сред храма Хаген • пред всички уличен.
Щом раната на Зигфрид • отново закърви,
ридания по-силни • се чуха от преди.
„Загина в сблъсък“ — Гунтер • да каже бе помолил —
„с разбойническа шайка. • Не го е Хаген сторил.“
Перейти на страницу: