Неочаквано възмездие

— Има ли такава възможност?

— Възможно е, но не и преди да добие опит и далеч повече знания, отколкото би могъл да получи от сегашната си работа тук.

— А Пенелин очаква ли синът му да наследи длъжността?

— Не мисля. Самият Джон е университетски възпитаник. Когато се оттегли — което няма да стане скоро, — едва ли ще очаква от мен да дам поста му на човек, чийто единствен опит в Хауенстоу е риенето на тор в конюшните.

— И в това ли се заключава опитът на Марк?

— О, работи известно време в една или две от мандрите, също и в няколко от фермите. Но за управлението на едно имение се изисква доста повече.

— Добре ли му се плаща?

Линли завъртя столчето на чашата между пръстите си.

— Не, не особено. Но това е решение на Джон. В миналото ме наведе на мисълта, че Марк не работи достатъчно старателно, за да му се плаща добре. Всъщност тази работа със заплатата на Марк е ябълката на раздора между тях още от завръщането му от Екситър.

— Но ако го е държал без пари, няма ли тогава парите в Гъл Котидж да са представлявали примамка за него? Можел ли е да знае достатъчно добре навиците на зет си, за да му е известно, че снощи е щял да приготвя заплатите на персонала си? Все пак ми изглежда, че живее доста нашироко за доходите си, ако наистина са толкова ниски, колкото казваш.

— Прекалено нашироко ли? В какъв смисъл?

— Това стерео, което носеше, трябва да му е струвало доста пари. Якето също изглеждаше сравнително ново. Не можах да видя ясно ботушите му, но ми се стори, че са от змийска кожа.

Линли прекоси нишата до единия от прозорците и го отвори. Ранният утринен въздух най-сетне бе станал хладен и влажен и неподвижната нощ усилваше далечния шум на морето.

— Някак не мога да си представя Марк да убие зет си, за да открадне парите, Сейнт Джеймс, макар да не ми е трудно да си представя как се приближава до трупа на Мик, вижда парите на бюрото и ги взема. Убийството не ми звучи правдоподобно за Марк. По-скоро кражбата.

Сейнт Джеймс погледна за момент бележките и прочете резюмето на разговора си с Нанси Камбри в дома на управителя.

— Значи смяташ, че е отишъл в къщата им по друга причина и е открил трупа на Мик? И след като го е намерил мъртъв, е взел парите?

— Може би. Не мисля, че Марк би могъл да замисли обир. Със сигурност знае какво би причинило това на сестра му, а — въпреки държането си един към друг тази вечер — те винаги са били близки.

— И все пак той вероятно знае за пликовете със заплатите, Томи.

— Както вероятно знае и всеки друг. Не само служителите на вестника, но и хората от селото. Нанрънел не е голямо селце. Съмнявам се да се е променило кой знае колко, откакто бях момче. А тогава, повярвай ми, имаше твърде малко тайни, които всички да не знаят.

— Ако положението е такова, нямаше ли и други да знаят за бележките, които Мик е държал вкъщи?