Спомен за светлина

- Сигурна ли си? - попита тихо Андрол.

- Все едно, вече е много късно - отвърна Певара, докато затягаше сплитовете на Въздух. - Описанията _изглеждат_ единодушни. Колкото по-предана е била една личност на Светлината, преди да бъде взета, толкова по-предани ще са на Сянката след падането си. И тъй…

И тъй, този мъж, винаги прекалено апатичен, _трябваше_ да е по-лесен за пречупване, подкупване или предателство. Това беше важно, тъй като лакеите на Таим навярно щяха да разберат какво е станало веднага щом…

- Добсер? - попита нечий глас. Два силуета затъмниха входа. - Взе ли виното? Няма нужда да се пази отпред. Жената не е…

Беше Велин с друг от фаворитите на Таим, Лиймс.

Певара реагира мигновено и преля към двамата, докато запридаше Дух. Те отбиха усилията й да ги заслони - трудно беше да се постави щит между Извора и човек, държащ Единствената сила, - но сплитовете й изплющяха и задушиха виковете им.

Усети увиващия се около нея Въздух - щит, който се опитваше да застане между нея и Извора. Изпердаши с нишка Дух и преряза сплитовете слепешком - само предполагаше къде са.

Лиймс залитна назад изненадан, щом сплитовете му изчезнаха. Певара се хвърли напред, запреде нов щит и го заби между него и Извора, докато го блъскаше с тяло и го отхвърляше към стената. Отвличането подейства и щитът й го откъсна от Единствената сила.

Тя хвърли втори щит по Велин, но той я порази със своите нишки Въздух и те я отхвърлиха назад през стаята. Тя запреде Въздух, но се натресе в стената и изпъшка. Причерня й, но успя да задържи тази единствена нишка и по инстинкт замахна напред и сграбчи Велин за крака, докато той се опитваше да избяга.

Усети как подът се разтърси от нечие тежко падане. Беше се препънал, нали? Както беше замаяна, не можеше да види добре.

Надигна се, вкопчена в нишките Въздух, изпредени за запушване на уста. Пуснеше ли ги, хората на Таим щяха да могат да изкрещят. Ако го направеха, загиваше. Всички загиваха. Или още по-лошо.

Примига, за да махне сълзите от болка в очите си, и видя, че Андрол е застанал над двамата Аша’ман, с кривак в ръка. Изглежда, ги беше ударил и двамата, без да разчита на щитове, които не можеше да види. И толкова по-добре, след като вторият й щит не бе попаднал на място. Тя го намести.

Добсер продължаваше да виси, където го беше оставила, облещил очи. Андрол я изгледа и възкликна:

- Светлина! Певара, това беше невероятно! Успя да свалиш двама ашамани, почти сама при това!

Тя се усмихна доволно, хвана замаяна ръката му и се остави да й помогне да стане.

- Как мислиш, че си прекарваме времето в Червената Аджа, Андрол? Седим си и се оплакваме от мъжете ли? Не. Обучаваме се да се бием с други преливащи.

Усети уважението на Андрол, който издърпа Велин вътре и затвори вратата, а след това надникна през прозорците да се увери, че не са ги видели. Бързо привлече сенките и преля, за да направи светлина.

Певара си пое дъх, вдигна ръка и се подпря на стената.