Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— А, да, фенът на класическите филми — отвърна тя, усмихвайки се. — Стив Маккуин кърти.
Вен й се ухили от другия край на стаята и вдигна за поздрав наполовина изядено геврече.
— Очевидно сте отличен филмов познавач, лейди Съншайн.
Конлан продължи.
— Лорд Джъстис.
Мъжът с вплетената в плитка синя коса и меч, все още привързан към гърба му, кимна, без да се усмихне. Райли кимна в отговор. Той щеше да бъде смъртоносно красив, ако някога се усмихнеше. Тя погледна към меча му. Може би предпочиташе да бъде просто смъртоносен.
— Бастиян.
Гигантът, облегнат на отсрещната стена, й се усмихна, здраво стиснал кутия с понички в огромната си ръка.
— За мен е удоволствие, лейди Райли. Всеки, който е достатъчно смел, за да скочи на гърба на кръвопиец, невъоръжен, за да защити моя принц е ценен за мен.
Тя почувства как страните й отново се зачервяват, по целия път до върха на ушите й.
— Моля, само Райли. И благодаря. Все пак, може би беше по-скоро глупаво, отколкото смело.
Друг воин с непринудена усмивка и дяволито изражение й се поклони.
— Кристоф, милейди. Освен това повечето битки са по-скоро глупави, отколкото смели, не е ли така? Ето защо ги водят мъжете, а не жените.
Яркосините му очи блестяха с чувство за хумор.
— За мен ще е чест да споделя закуската си с теб, красавице, независимо дали си акнаша, или не.
Конлан изръмжа ниско, но с такъв резонанс, че отекна през стаята.
— Стой далеч от нея, Кристоф. Няма да си играеш на ухажване с нея.
Райли завъртя очи и издърпа ръката си от неговата.
— Игри на ухажване? Отново говориш като Ланселот. А аз никога не съм го харесвала. Коварен тип и подмазвач.
Вен започна да се смее.
— О, това ми стига. Ти си фен на Стив Маккуин и току-що свали на земята високомерието на върховния ни принц. Сърцето ми е твое завинаги.
Райли се ухили и неочаквано се почувства в абсолютна безопасност, заобиколена от огромните атлантски воини, с общо тегло близо тон.
Конлан изръмжа отново и хвана ръката й.
— Както казвах, онзи там, който си мисли, че е любимецът на дамите, е Кристоф, а това е Алексиос.
Мъж, стоящ в ъгъла, наполовина скрит от библиотеката, кимна и леко се поклони, но не проговори. Когато вдигна глава, Райли забеляза жестоки белези върху лицето му, но той бързо се наведе така, че невероятната му златиста коса ги покри. Утринната светлина, която струеше през прозореца, освети дългата му, буйна коса като корона.
Тя изтърси, без да се замисли:
— Уау. Филмовите звезди биха платили цяло състояние, за да имат такава коса. Късметлия си.
Алексиос отново вдигна глава с присвити очи и устни, стиснати в гримаса. Белезите му се показаха и изпъкнаха ясно на слънчевата светлина.
— Късметлия? Може би някога, много отдавна. Ще направиш добре, ако стоиш далеч от мен и моята версия за късмет.
Тя разпозна болката в очите му и почти без да се замисли, свали щитовете съвсем леко и потърси ума му. Тогава рязко се дръпна назад, толкова силно, че удари гърба си в стената.
— Не, не. Аз… толкова съжалявам — прошепна тя.
Райли затръшна умствените си защити отново.
— Съжалявам за болката и загубата ти, Алексиос — каза тя, възвръщайки гласа си. — Но, моля те, не изоставяй надеждата. Винаги има шанс за по-добро утре.
— Стой далеч от емоциите ми, емпате — изръмжа воинът. — Нахлуваш в личното ми пространство.
Тялото на Конлан се напрегна и той се опита да се отдели от нея, но Райли го спря, като стисна ръката му. Тя сметна, че да каже на Алексиос, че случилото се е инцидент, противоречи на понятието за истина, и вдигна високо глава.
— Ти си напълно прав. И се извинявам за това, което направих.
Алексиос замълча за момент, изненадата разшири очите му и накрая той се поклони пред нея.
— Извинението ти се приема. Както Бастиян така елегантно се изрази, твоята смелост вчера си извоюва много от моята прошка.
Конлан стисна ръката й и тя почувства гордостта и облекчението, които той изпита, учудена от силата на чувствата. Дори през щитовете й.
Друг воин се изправи от едно голямо кресло, закрачи и спря пред нея, за да се поклони. Лицето му бе мъжествено, изсечено и със сурови черти, а вълните на черната му коса се спускаха назад към раменете му. Притежаваше най-бледозелените очи, които някога беше виждала — цвят, който й напомняше за пролетта.