Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Артър Кленъм изглеждаше доста смутен.
— Много съм ви задължен във всеки случай за вашата любезност — каза той.
— За нищо — отговори услужливият млад Барнакл. — Опитайте по този път, дано ви бъде от полза. Ако не ви се хареса, можете всякога да го изоставите. Най-добре вземете повечко формуляри. Дайте му достатъчно формуляри!
С това нареждане към номер втори блестящият млад Барнакл взе нов куп книжа от номер първи и трети и ги внесе в светилището, за да ги поднесе на председателствуващия идол от Министерството на разтакането.
Артър Кленъм прибра мрачно формулярите в джеба си и тръгна по дългия каменен коридор и дългата каменна стълба. Стигнал бе вече до въртящата се врата към улицата и изчакваше особено търпеливо да излязат двама души, застанали между него и нея, за да мине след тях, когато гласът на единия му се стори познат. Погледна говорившия и позна мистър Мийгълс. Мистър Мийгълс беше много зачервен — много повече, отколкото по време на пътуването, — държеше за яката ниския мъж, който го придружаваше, и повтаряше:
— Излизай, мошенико, излизай!
Толкова неочаквано зрелище беше да чуе и да види как мистър Мийгълс бутна въртящата се врата и излезе на улицата с ниския мъж, който изглеждаше съвсем безобиден, че Кленъм се спря и размени изненадано поглед с вратаря. Но все пак скоро последва и двамата; и видя мистър Мийгълс да върви надолу по улицата редом със своя противник. Кленъм скоро ги настигна и побутна по гърба неотдавнашния си спътник. Мистър Мийгълс се обърна със свирепо изражение, но щом видя познато лице, го смекчи и подаде приятелски ръка.
— Как сте? — запита мистър Мийгълс. — Какво правите? Аз току-що се върнах от чужбина. Приятно ми е, че ви виждам.
— И аз се радвам да ви видя.
— Благодаря, благодаря.
— Мисис Мийгълс и дъщеря ви?
— Са отлично — заяви мистър Мийгълс. — Съжалявам само, че не ме срещнахте при по-хладна обстановка.
При все че денят съвсем не беше горещ, мистър Мийгълс беше толкова разгорещен, че привличаше вниманието на минувачите; особено когато се облегна на една ограда, свали шапката и вратовръзката си и започна да изтрива усърдно запотената си глава и лице и зачервените уши и врат, без да обръща внимание на общественото мнение.
— Уф! — изохка мистър Мийгълс, като си сложи отново шапката и връзката. — Сега вече е по-друго. Разхладих се.
— Бяхте нещо разтревожен, мистър Мийгълс. От какво?
— Почакайте една минута. Ще ви разправя. Имате ли време да се поразходим из парка?
— Колкото ви е угодно.
— Да вървим тогава. Да! Погледнете го! (Кленъм се бе обърнал случайно към виновника, когото мистър Мийгълс бе дръпнал така сърдито за яката.) Този приятел наистина заслужава човек да го поогледа.
Всъщност той не заслужаваше много да го гледат — нито заради ръста, нито заради облеклото му. Беше нисък, набит, наглед разумен мъж с посивели коси, с чело и лице, набраздени от постоянни размисли с дълбоки бръчки, изрязани сякаш на твърдо дърво. Облечен беше в приличен, макар и поизбелял чер костюм и приличаше на опитен майстор занаятчия. В ръка държеше калъф за очила и докато другите разговаряха за него, въртеше калъфа с ловкостта на човек, свикнал да борави с инструменти.
— Ще вървиш с нас — каза някак заплашително мистър Мийгълс. — След малко ще те представя. Хайде тръгвай!
Докато вървяха по най-близкия път към парка, Кленъм се питаше какво ли е сторил непознатият (който се подчиняваше без възражение). Външният му вид не оправдаваше подозрението, че у него са били открити тайни намерения към джебната кърпа на мистър Мийгълс, нито изглеждаше свадлив или побойник. Беше тих, чистосърдечен, улегнал мъж; не правеше опит да избяга, изглеждаше малко потиснат, но съвсем не засрамен или разкаян. Ако беше криминален престъпник, трябваше да се признае, че е непоправим лицемер; ако не беше престъпник, защо мистър Мийгълс го бе уловил за яката в Министерството на разтакането? Кленъм забеляза, че този човек смущава не само неговата, но и мисълта на мистър Мийгълс; защото разговорът им по краткия път до парка съвсем не вървеше и погледът на мистър Мийгълс се връщаше постоянно към този човек дори когато говореше за нещо съвършено друго.