Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мистър Уолбър? — запита посетителят.
— Какво има? — обади се с пълни уста мистър Уоблър.
— Искам да зная — каза Артър Кленъм и изложи машинално това, което искаше да знае.
— Не мога да ви осведомя — отговори мистър Уоблър сякаш на обяда си. — Никога не съм чувал такова нещо. Нищо общо нямам с него. Запитайте по-добре мистър Клайв, втората врата вляво, в съседния коридор.
— Може би и той ще ми даде същия отговор.
— Много е вероятно. Нищо не зная — каза мистър Уоблър.
Посетителят се обърна и напусна стаята, когато господинът с приклада извика:
— Господине! Ало!
Кленъм надникна в стаята.
— Затворете вратата! Оставихте ни на страшно течение!
С още няколко стъпки посетителят се озова пред втората врата вляво в съседния коридор. В тази стая намери трима господа; първият не вършеше нищо особено, вторият не вършеше нищо особено, третият също не вършеше нищо особено. Въпреки това изглеждаше, че са по-пряко заети с изпълнение великия принцип на министерството, тъй като оттук се влизаше в страшно вътрешно помещение с двойна врата, гдето заседаваха навярно мъдреците от Министерството на разтакането; оттам почти непрекъснато се внасяха и изнасяха внушителен куп книжа, дейност, с която се занимаваше друг господин, номер четвърти поред.
— Искам да зная — започна Артър Кленъм… и отново изрази искането си като на латерна. Тъй като номер първи го препрати към номер втори, а номер втори го препрати към номер трети, той има възможност да го повтори три пъти, преди и тримата да го препратят към номер четвърти, комуто повтори същата фраза.
Номер четвърти, подвижен, приятен, добре облечен млад човек — също Барнакл, но от по-приветлив клон на рода, — каза спокойно:
— О, мисля, че е по-добре да не се тревожите с този въпрос.
— Да не се тревожа с този въпрос ли?
— Да. Съветвам ви да не се тревожите с него.
Това гледище беше толкова ново, че Артър Кленъм просто не знаеше как да го приеме.
— Можете и да се занимавате, ако желаете, ще ви дам колкото искате формуляри за попълване. Имаме ги предостатъчно тук. Може да получите цяла дузина, ако искате. Но до никъде няма да стигнете — заяви номер четвърти.
— Нима е така безнадеждно това дело? Извинете: аз съм отскоро в Англия.
— Не казвам, че е безнадеждно — отвърна с откровена усмивка номер четвърти. — Не изказвам никакво мнение по въпроса; изказах мнение само за вас: не мисля, че ще стигнете до някъде. Можете, разбира се, да постъпите, както желаете. Предполагам, че има някакво неизпълнение на договорно задължение или нещо подобно, нали?
— Никак не зная.
— Както и да е! Това ще можете да си го изясните. После ще разберете в кое ведомство е договорът и там ще научите всичко.
— Извинете, как ще науча?
— Ами… ще питате, докато ви кажат. След това ще направите изложение до същото ведомство (според установения ред, който ще научите), за да поискате позволение да подадете заявление до същото ведомство. Ако получите разрешение (което може да стане след известно време), заявлението ще бъде прието в онова ведомство, ще бъде изпратено за вписване в тукашното ведомство, ще бъде върнато за подпис в другото ведомство, после пратено обратно за парафиране в нашето и тогава вече ще бъде редовно заведено в нашето ведомство. А за преписката вие ще следите и в двете ведомства, докато ви кажат какво е станало с нея.
— Но така сигурно нищо няма да стане — не се стърпя да каже Артър Кленъм.
Лекомисленият млад Барнакл явно се забавляваше с простодушието на посетителя, който бе допуснал за момент, че по този път може да стане нещо. Този ловък млад Барнакл знаеше отлично, че не може. Със своята сръчност бързият млад Барнакл бе стигнал в министерството до частно секретарство, за да може да пипне някое по-тлъсто местенце, което би се оказало подръка; и напълно разбираше, че министерството е политико-дипломатически фокус за подпомагане големците да държат настрана простаците. С една дума, енергичният млад Барнакл щеше сигурно да се издигне и да се прояви блестящо като държавник.
— Когато някой въпрос попадне в нашето ведомство — продължи блестящият млад Барнакл, — ще можете от време на време да следите за него в министерството. Ние ще го препращаме тук и там и когато го препращаме някъде, ще трябва да се осведомявате там. Когато по някое време се върне при нас, най-добре ще е да се обърнете именно към нас. Ако се забута някъде, ще се опитате да го избутате. Ако не получите задоволителен отговор, когато се интересувате за него в друго ведомство или в нашето, тогава… най-добре ще бъде да пишете отново.