Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мистър Барнакл се поклони строго, като оскърбен глава на семейство, оскърбено длъжностно лице и оскърбен домакин на господарски дом; Кленъм също се поклони и бе изведен до Мюс стрийт от апатичния лакей.
Стигнал дотук, той реши да изпита постоянството си, като отиде отново в Министерството на разтакането, за да види как ще го оправят там. Затова се върна в Министерството на разтакането, изпрати отново картичката си на Барнакл млади в горния етаж по един разсилен, който я пое твърде недоволен, загдето посетителят идва отново и защото в момента ядеше зад една преграда край камината на хола картофено пюре със сос от печено.
Въведен бе отново при Барнакл млади, който сега грееше коленете си и щеше да скучае и да се прозява до четири часа.
— Вижте какво! Слушайте, вие сте ужасно настойчив — каза Барнакл млади, като погледна през рамо.
— Искам да зная…
— Слушайте. В никакъв случай не трябва да идвате тук и да ни казвате, че искате да знаете — прекъсна го Барнакл млади, докато се обръщаше и слагаше монокъла си.
— Искам да зная — повтори Артър Кленъм, решил да упорствува в краткото си изразяване — какви са точно претенциите на короната срещу един затворник за неплатежоспособност, именуван Дорит.
— Вижте какво! Слушайте! Вие наистина много бързате. Та вие нямате насрочена среща тук — каза Барнакл млади, сякаш нещата вземаха сериозен обрат.
— Искам да зная — настоя Артър. И повтори по-раншния си въпрос.
Барнакл млади го загледа, докато монокълът му падна, постави го отново и пак загледа посетителя, докато монокълът падна повторно.
— Нямате право да постъпвате по такъв начин — забеляза най-сетне безпомощно той. — Слушайте! Какво имате пред вид? Та вие ми казахте, че не знаете дали въпросът е обществен, или не.
— Уверих се вече, че въпросът е обществен — възрази посетителят, — и искам да зная… — Той повтори монотонно искането си.
Въздействието на тия думи над Барнакл млади се изрази само в безпомощното повторение на фразата:
— Слушайте, в никакъв случай не трябва да идвате тук и да ни казвате, че искате да знаете!
А въздействието на тия думи над Артър Кленъм се изрази в това, че той повтори въпроса си със същите думи и по същия начин, както и досега. Накрай Барнакл млади изглеждаше съвършено объркан и безпомощен.
— Добре. Ще ви кажа сега. Слушайте. Най-добре ще бъде да се отнесете до секретариата — каза най-после той, като се обърна и дръпна звънеца. — Дженкинсън — заповяда на разсилния с картофеното пюре, — при мистър Уоблър!
Осъзнал ясно, че се е заел да щурмува Министерството на разтакането и решил да довърши това начинание, Артър Кленъм придружи разсилния до друг етаж на сградата, гдето служителят му посочи стаята на мистър Уоблър. Когато влезе, Артър се озова пред двама господа, седнали един срещу друг до голямо и удобно бюро; единият чистеше с носната си кърпа цев на пушка, а другият мажеше мармалад върху резен хляб.
— Мистър Уоблър? — запита посетителят.
И двамата господа го изгледаха някак учудени от самоувереността му.
— И тъй той замина — каза господинът с цевта, един необикновено спокоен оратор — при братовчеда си; взе и кучето във влака. Безценно куче. Нахвърли се на носача, когато го вкарваха във вагона за кучета, нахвърли се на стражаря, когато го извадиха оттам. Стражарят събра пет-шест души в един хамбар, взе голям запас напитки и опитоми кучето. Като разбра, че кучето издържа на пиене, устрои състезание и заложи за него. В края на състезанието, сър, се оказа, че един от докараните приятели бил подкупен, кучето се бе напило, а господарят му беше оскубан напълно.
— Мистър Уоблър? — повтори посетителят.
Господинът, който мажеше мармалада, запита, без да вдига поглед от работата си:
— А как се казва кучето?
— Казвало се Лъвли — отговори другият. — Господарят му твърди, че приличало на старата леля, от която очаквал наследство. Особено когато е пияно.
— Мистър Уоблър? — запита посетителят.
Двамата господа се смяха доста време. Господинът с цевта, след като я прегледа и намери в задоволително състояние, я показа на другия; и когато получи потвърждение на преценката си, прибра я в кутията, която беше пред него, а оттам извади приклада и започна да лъска и него с носната си кърпа, като си подсвирваше тихо.