Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
След чая Бери извади малък несесер за ръкоделие с изображение на кралската шатра върху капака и усърдно се захвана за работа, а мисис Пипчин си сложи очилата, отвори дебела книга, подвързана в зелено сукно, и започна да дреме. Когато мисис Пипчин се улавяше, че клюмва напред към огъня и се събуждаше, тя перваше младия мистър Бидърстоун по носа затова, че дреме.
Най-после стана време децата да спят и след молитва те си легнаха. Тъй като малката мис Панки се страхуваше да спи сама на тъмно, мисис Пипчин считаше за свой дълг да я подгони нагоре като овца. Беше забавно да се слуша как след това мис Панки дълго стене в най-неприятната стая, а от време на време мисис Пипчин отива да я наругае. Около девет и половина часа мирисът на топли момици (организмът на мисис Пипчин се нуждаеше от топли момици, за да може да заспи) се присъедини към общото благоухание на дома, наречено от мисис Уикан „дъх на сграда“, и скоро след това замъкът потъна в сън.
На другата сутрин закуската беше същата като чая предната вечер, с изключение на това, че мисис Пипчин яде кифла вместо препечен хляб и след като свърши с храненето, бе малко по-люта от друг път. Младият мистър Бидърстоун прочете на глас пред останалите родословието от книгата „Битие“33 (уместно подбрано от мисис Пипчин), като изговаряше имената с лекотата и увереността на човек, препъващ се в колело за изтезание. След приключването на заниманието отведоха мис Панки да я мият и да провеждат някаква процедура с младия мистър Бидърстоун посредством солена вода, от която той винаги се завръщаше много посинял и унил. В това време Пол и Флорънс отидоха на брега заедно с Уикам — която непрекъснато се обливаше в сълзи, — а към обяд мисис Пипчин започна да ръководи детското четене. Тъй като една страна от системата на мисис Пипчин се заключаваше в това да не се оставя детският мозък да се развива и разцъфтява като цвете, а да се отваря насила подобно на стрида, поуката от уроците обикновено беше голяма и зашеметяваща: героят, непослушното момче, дори и при най-благоприятната развръзка, рядко биваше изяждан от звяр, по-дребен от лъв или мечка.
Така течеше животът у мисис Пипчин. В събота пристигаше мистър Домби и Флорънс и Пол отиваха в хотела му да пият чай. Те прекарваха цялата неделя с него и често излизаха преди обяд — в такива случаи мистър Домби, също като нападателите от Фалстаф34, като че от един надут човек се превръщаше в десетина въображаеми такива мъже. Неделната вечер бе най-потискащата през цялата седмица, тъй като мисис Пипчин считаше за свой дълг да бъде особено раздразнителна в неделя вечерта. Мис Панки обикновено се завръщаше от една леля в Ротингдийн, потънала в дълбока скръб, а младият Бидърстоун — на когото всички роднини живееха в Индия и на когото налагаха в промеждутъка между две църковни служби да стои в изправено положение, обърнат към стената в гостната, без да движи ръце и крака — в детската си душа страдаше така жестоко, че веднъж попита Флорънс в една неделна вечер дали би могла да му каже как се стига до Бенгалия.
Беше възприето да се смята, че мисис Пипчин има собствена система за възпитание на деца. Безспорно тя имаше такава. Несъмнено буйните се завръщаха у дома много кротки, след като прекарваха няколко месеца под гостоприемния й покрив. Също така беше възприето да се смята, че от страна на мисис Пипчин е извънредно благородно да се посвети на такъв живот, до такава степен да пожертвува личните си интереси и толкова решително да противодействува на собственото си нещастие, когато мистър Пипчин умрял от разрив на сърцето в перуанските мини.
Пол можеше да наблюдава тази образцова възрастна дама непрестанно от креслото си до камината. Той като че забравяше какво е умора, когато се вторачеше в мисис Пипчин. Не я обичаше, нито се страхуваше от нея, но когато изпадаше в старческото си размишление, тя странно го привличаше. И той седеше, наблюдаваше я, грееше си ръцете, като не спираше да я наблюдава, докато това понякога предизвикваше смут дори и у такава кръвопийци като мисис Пипчин. Веднъж, когато бяха сами, тя го попита за какво мисли.
— За вас — отвърна Пол без никакво смущение.
— И какво си мислите за мен? — заинтересува се мисис Пипчин.
— Мисля си на колко ли сте години — отговори Пол.
— Такива неща не се говорят, млади господине! — възрази дамата. — Не трябва.
— А защо не? — попита Пол.
— Защото не е учтиво! — сопна му се мисис Пипчин.
— Не е учтиво ли? — учуди се Пол.
33
Първата книга от Стария завет, съдържаща стотици собствени имена на хора и тяхното родословие.
34
Нападателите на Фалстаф — в „Хенри IV“, действие I, картина 2, четирима очевидци на един и същи случай разказват четири различни версии.