Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Е, крушата не пада по-далеч от дървото.

Свали ръката с камъка и видя, че старецът не откъсва погледа си от него. Очите му блестяха в необичайно съзерцание, което подсказваше, че мъжът притежава далеч по-голям интелект, отколкото бе показал до този момент. Сетне измъкна от сивата си брада нещо миниатюрно, което риташе с крачета, и го схруска между зъбите си.

В този миг вратата се отвори, Джейк подскочи стреснат, сетне направи знак на всички да клекнат и да се скрият.

В залата влязоха двама души и гласовете им отекнаха под сводестия таван. Джейк пропълзя на място, от което да може да ги наблюдава. Стражи ли бяха? Представляваха ли опасност?

Видя, че двамата застанаха под една от факлите край вратата, обходиха с поглед залата и се приведоха един към друг досущ като заговорници. Единият бе висок и слаб, облечен с черното расо на жрец от ордена на Кръвта на Ка, другият имаше закръглено коремче и носеше изящни дворцови одежди. Краката му бяха обути в меките сандали на придворен слуга. По червения руж на лицето му и черните линии около очите, Джейк предположи, че това е човек с влияние в двореца може би дори прислужник от свитата на фараона.

Явно двамата се опитваха да избегнат по-оживените коридори и да открият местенце, където да разговарят на спокойствие. Но акустиката в залата бе отлична и думите им достигаха до всяко нейно кътче.

— Кре успокои момичето — каза жрецът. — Засега. Но тя отново ще започне да го подозира. Особено след като еликсирът от нощна сянка3 върне фараона в смъртоносния му унес.

— А това как се отразява на плановете на твоя господар? — попита другият. Вдигна черната стъкленица с форма на сълза, която държеше в ръката си, и я огледа внимателно.

— Кре губи търпение. Не желае да чака повече. Предсказанията, направени с помощта на жертвоприношения, показват, че е време да действаме.

Жрецът извади от робата си втора стъкленица и я подаде на придворния слуга.

Слугата отказа да я вземе, отстъпи крачка назад, а очертаните му с черен грим очи се облещиха смаяно.

— Но двойната доза ще го убие!

— Именно. — Жрецът кимна към стъкленицата. — След което ще оставиш празните стъкленици в покоите на Нефертити.

Слугата пристъпи напред.

— Искаш да обвинят принцесата? Все едно тя е отровила фараона?

Последва ново кимване. Жрецът отново протегна ръката със стъкленицата.

— Двойна доза. Двама с един удар.

Този път слугата взе стъкленицата и я скри заедно с другата в широкия си ръкав.

— Когато елиминираме и двамата, пътят на твоя господар към трона ще бъде разчистен.